„Хората не носят отговорност за чувствата си. Има значение
какво правят…”
2006
Сири Хуствет е блестяща, невероятна талантлива. Не
напразно партньорът й в живота Пол Остър казва, че скоро тя няма да е известна
като жената до Пол Остър, а той ще е известен като мъжа до Сири Хуствет.
Много хора твърдят, че „Какво обичах” е най-добрата
й книга, превеждана на български. За мен тя беше крайно изтощаваща. Сюжетът е
прост – две семейства интелектуалци в Ню Йорк, чиито животи се вплитат, те
живеят и работят заедно, заедно отглеждат и синовете си. Единият мъж е
преподавател по „История на изкуството” и критик на другия – набиращ популярност
художник. Едната съпруга преподава „Английска литература”, другата пише книги
за психически отклонения при жените като истерията през ХVІІІ и ХІХ век и
анорексията и булимията през ХХ век. Синът на едната двойка е талантливо и
свръхинтелигентно момче, а на другата – тиха и прикрита личност без видими
заложби. И целият текст изобилства от детайлни описания на художествени
произведения. Може би те ме изтощиха толкова. Не успя да намеря връзката им с
психическото състояние на героя, от чиято гледна точка се води повествованието.
Това е преподавателят Лио. Още заглавието на романа в минало време подсказва,
че разсъжденията са за загубите, за хората, които са били обичани, но поради
една или друга причина вече не присъстват в живота му. И тъй като темата не е
от най-жизнерадостните, четивото не е леко.
Това не е единствената книга, в която Хуствет води
повествованието от мъжка гледна точка и всъщност й се удава много добре. Но
въпреки невероятните литературни качества на „Какво обичах”, демонстрираният
изключително задълбочен психологически анализ на персонажите и развитието,
което те търпят и ги прави особено живи, „Мъките на един американец” за мен е
все така най-добрата й книга. Вероятно защото там има една идея повече
действие, отколкото описания. И така личната ми класация към момента е подредена така: "Какво обичах", "Мъките...", "Омагьосването на Лили Дал". Но като автор в същата тази лична класация Хуствет заема едно от първите места.
Най-голямото достойнство на „Какво обичах”, поне
според мен, е изграждането на множество вътрешни сюжети, което прави книгата „матрьошка”
от истории. На повърхността е съдбата на главните герои, но отвътре изскачат
сюжетите на книгите и картините, сътворени от тях.