Skip to main content

Какво обичах


Хората не носят отговорност за чувствата си. Има значение какво правят…
2006
Сири Хуствет е блестяща, невероятна талантлива. Не напразно партньорът й в живота Пол Остър казва, че скоро тя няма да е известна като жената до Пол Остър, а той ще е известен като мъжа до Сири Хуствет.
Много хора твърдят, че „Какво обичах” е най-добрата й книга, превеждана на български. За мен тя беше крайно изтощаваща. Сюжетът е прост – две семейства интелектуалци в Ню Йорк, чиито животи се вплитат, те живеят и работят заедно, заедно отглеждат и синовете си. Единият мъж е преподавател по „История на изкуството” и критик на другия – набиращ популярност художник. Едната съпруга преподава „Английска литература”, другата пише книги за психически отклонения при жените като истерията през ХVІІІ и ХІХ век и анорексията и булимията през ХХ век. Синът на едната двойка е талантливо и свръхинтелигентно момче, а на другата – тиха и прикрита личност без видими заложби. И целият текст изобилства от детайлни описания на художествени произведения. Може би те ме изтощиха толкова. Не успя да намеря връзката им с психическото състояние на героя, от чиято гледна точка се води повествованието. Това е преподавателят Лио. Още заглавието на романа в минало време подсказва, че разсъжденията са за загубите, за хората, които са били обичани, но поради една или друга причина вече не присъстват в живота му. И тъй като темата не е от най-жизнерадостните, четивото не е леко.
Това не е единствената книга, в която Хуствет води повествованието от мъжка гледна точка и всъщност й се удава много добре. Но въпреки невероятните литературни качества на „Какво обичах”, демонстрираният изключително задълбочен психологически анализ на персонажите и развитието, което те търпят и ги прави особено живи, „Мъките на един американец” за мен е все така най-добрата й книга. Вероятно защото там има една идея повече действие, отколкото описания. И така личната ми класация към момента е подредена така: "Какво обичах", "Мъките...", "Омагьосването на Лили Дал". Но като автор в същата тази лична класация Хуствет заема едно от първите места. 
Най-голямото достойнство на „Какво обичах”, поне според мен, е изграждането на множество вътрешни сюжети, което прави книгата „матрьошка” от истории. На повърхността е съдбата на главните герои, но отвътре изскачат сюжетите на книгите и картините, сътворени от тях. 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…