Skip to main content

Какво обичах


Хората не носят отговорност за чувствата си. Има значение какво правят…
2006
Сири Хуствет е блестяща, невероятна талантлива. Не напразно партньорът й в живота Пол Остър казва, че скоро тя няма да е известна като жената до Пол Остър, а той ще е известен като мъжа до Сири Хуствет.
Много хора твърдят, че „Какво обичах” е най-добрата й книга, превеждана на български. За мен тя беше крайно изтощаваща. Сюжетът е прост – две семейства интелектуалци в Ню Йорк, чиито животи се вплитат, те живеят и работят заедно, заедно отглеждат и синовете си. Единият мъж е преподавател по „История на изкуството” и критик на другия – набиращ популярност художник. Едната съпруга преподава „Английска литература”, другата пише книги за психически отклонения при жените като истерията през ХVІІІ и ХІХ век и анорексията и булимията през ХХ век. Синът на едната двойка е талантливо и свръхинтелигентно момче, а на другата – тиха и прикрита личност без видими заложби. И целият текст изобилства от детайлни описания на художествени произведения. Може би те ме изтощиха толкова. Не успя да намеря връзката им с психическото състояние на героя, от чиято гледна точка се води повествованието. Това е преподавателят Лио. Още заглавието на романа в минало време подсказва, че разсъжденията са за загубите, за хората, които са били обичани, но поради една или друга причина вече не присъстват в живота му. И тъй като темата не е от най-жизнерадостните, четивото не е леко.
Това не е единствената книга, в която Хуствет води повествованието от мъжка гледна точка и всъщност й се удава много добре. Но въпреки невероятните литературни качества на „Какво обичах”, демонстрираният изключително задълбочен психологически анализ на персонажите и развитието, което те търпят и ги прави особено живи, „Мъките на един американец” за мен е все така най-добрата й книга. Вероятно защото там има една идея повече действие, отколкото описания. И така личната ми класация към момента е подредена така: "Какво обичах", "Мъките...", "Омагьосването на Лили Дал". Но като автор в същата тази лична класация Хуствет заема едно от първите места. 
Най-голямото достойнство на „Какво обичах”, поне според мен, е изграждането на множество вътрешни сюжети, което прави книгата „матрьошка” от истории. На повърхността е съдбата на главните герои, но отвътре изскачат сюжетите на книгите и картините, сътворени от тях. 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…