Skip to main content

Вратите на съня


„…до тайната не се достига по пътя, а с лутане, тя се намира не на края на верния, 
а на погрешния път.”
2012
Обожавам Милорад Павич, но ще се опитам да бъда обективна.
Тази книга пропътува хиляди километри и това не е метафора в познания стил на Павич, твърдението е съвсем буквално. Беше с мен във Виена, четох я на брега на Валтава в Прага, през последния месец успях да я отворя в малка хижа над село Тъжа в Стара планина, във Велико Търново… И с всеки текст в нея имах чувството, че отварям нов роман на Милорад Павич. Поради тази причина тя не омръзва. Забелязах обаче, че може да измори. Защото е много различно в продължение на стотици страници да следващ един сравнително прав сюжет и герои, които се изграждат и разгръщат пред очите ти. „Вратите на съня” обаче съдържа 30 разказа, събрани в четири групи, носещи имената на по-стари и по-кратки сборници: „Желязната завеса”, „Конете на „Сан Марко”, „Руска хрътка” и „Обърната ръкавица”. Текстовете, дори и разказващи случки от съвремието, са обърнали поглед към миналото на Балканите, изобилстват от мистификации, архетипи и, за мое голямо учудване, са по-сексуални, отколкото романите му, които съм чела до момента. Но най-интересен е мотивът със сънищата. В много от разказите сън и реалност се преплитат, повлиявайки си по сюрреалистичен начин.
Личните ми фаворити:
„Легло за трима” – кървава история за любовен многоъгълник;
„Блато” – вариация на „Странният случай с Бенджамин Бътън”, сходна единствено заради мотива с изтичащото наобратно лично време;
„Отровните огледала” – страхотна сюрреалистична кримка;
„Душите се къпят за последен път” – силно еротичен текст с езически-религиозни мотиви.
Сборникът няма да разочарова никого, очарован от Павич. Но не се чете на един дъх. Всеки от разказите заслужава своето време за обмисляне. Освен това текстовете са по-крайни като сюжети и развръзки от романите, има много повече насилие, болка и еротика.
Книгата е като подробна разработка на историята за бързото и бавното огледало и смъртта на принцеса Атех от „Хазарски речник”: „Престанала да съществува между две премигвания, или по-точно казано – за пръв прочела на клепачите си изписаните букви, които убивали, понеже в предходната и последвалата минута мигнала и огледалата отразили това. Умряла, умъртвена в едно и също време от буквите на миналото и на бъдещето”.
Това не е литература, за която лесно се пише. Защото в нея има много, ако искаш и имаш очи да го видиш. И няма абсолютно нищо, ако сетивата ти са затворени за лудостта й.  

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…