След
Сутрин се събуждаш с мисълта, че
нямаш сили да преживееш още един ден.
Припознаваш се във всеки непознат
на улицата.
Всяка песен с по-минорно звучене
те докарва до сълзи.
Имаш буца в гърдите, която ти
пречи да дишаш. Осъзнаваш, че е сърцето.
Нямаш сили да изпълняваш
всекидневните си задължения.
Чувството за разпад – физически,
психически, емоционален, фактически, цялостен – не те напуска с месеци/години.
Сигурен си, че никога няма да се
възстановиш.
Убеден си, че никога повече няма
да си щастлив.
Имаш само една тема за разговор с
приятелите си – как сърцето ти е разбито на пух, прах и няма никакви кристали,
никаква красота в това чувство, само болка, болка, болка.
Боли.
Преди
Първата целувка.
Онзи перфектен момент, в който
сте се хванали за ръце и връзката между вас е била неразрушима.
Откриването на милионите неща,
които и двамата харесвате.
Прегръдките, които са ви
превръщали в едно цяло.
Четенето на мисли и
разпознаването на неизказани още реплики.
Откриването на онова малко нещо
във външния вид, което не харесваш и което прави нещата още по-истински.
Разговорите за всичко и нищо до
сутринта.
Първата нощ заедно – не е секс, а
правене на любов.
В живота ти има някого, на когото
си готов да се усмихваш винаги и слънцето изгрява всеки път, когато го видиш.
Съвършеният андрогин не е мит,
двете половинки са се намерили.
Би ли се отказал от вторите 10,
за да избегнеш първите 10?