15.7.12

Самотният човек


Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.


Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.


Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.


Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.


Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...


Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.


И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.


В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...


Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.


В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Борис Христов

No comments: