10.7.12

Българчето от Аляска

Софийски разкази
2011 
Деян Енев

За първи път „срещнах” Деян Енев по настояване на Imelda Markoffкоято ме помоли да споделя мнението си за неговите разкази. Това се оказа една от онези магически срещи, които оставят траен отпечатък в съзнанието ти. Всички на носа на гемията” беше първият негов сборник в моята библиотека, а скоро колекцията ми се увеличи и със софийските разкази. За мен това е по-подходящото название на книгата, въпреки официалното й „Българчето от Аляска”. Във всеки един от текстовете има толкова много носталгия, колкото можеш да откриеш само по леко затоплените от есенното слънце павета на малките улички между „Витошка” и „Графа”.
Разказите в сборника са много кратки, най-дългият едва ли има пет страници. Някои вече ги бях чела, като „Старата книговезница на ул. „Мърфи” – попаднах на него в интернет, докато търсех съвсем реална книговезница. „Бабата, която хранеше котките” пък ужасно много ми напомня един вътрешен двор на няколко стари софийски кооперации, чиито тишина и застинало време някога често наблюдавах на съмване. А „Писмо до Камелия” е най-чистото и истинско любовно писмо, което някога съм чела и което ме кара да изпитвам носталгия по всички запомнени и не съвсем любови. Изобщо носталгията лъха от всяка една страница. И затова бих препоръчала „Българчето от Аляска” на всеки любител на меланхоличната вълна.
Много изчерпателна рецензия за книгата има тукАз такава не мога да напиша, твърде ми е хубаво и искам да запазя тишината, която те обзема след прочитането й, за себе си.
„…мълчанието е винаги пълно с думи”, твърди Милорад Павич. За Деян Енев важи обратното – думите му са пълни с тишината на 3:45 часа сутринта, малко преди първи петли. 

No comments: