Skip to main content

Българчето от Аляска

Софийски разкази
2011 
Деян Енев

За първи път „срещнах” Деян Енев по настояване на Imelda Markoffкоято ме помоли да споделя мнението си за неговите разкази. Това се оказа една от онези магически срещи, които оставят траен отпечатък в съзнанието ти. Всички на носа на гемията” беше първият негов сборник в моята библиотека, а скоро колекцията ми се увеличи и със софийските разкази. За мен това е по-подходящото название на книгата, въпреки официалното й „Българчето от Аляска”. Във всеки един от текстовете има толкова много носталгия, колкото можеш да откриеш само по леко затоплените от есенното слънце павета на малките улички между „Витошка” и „Графа”.
Разказите в сборника са много кратки, най-дългият едва ли има пет страници. Някои вече ги бях чела, като „Старата книговезница на ул. „Мърфи” – попаднах на него в интернет, докато търсех съвсем реална книговезница. „Бабата, която хранеше котките” пък ужасно много ми напомня един вътрешен двор на няколко стари софийски кооперации, чиито тишина и застинало време някога често наблюдавах на съмване. А „Писмо до Камелия” е най-чистото и истинско любовно писмо, което някога съм чела и което ме кара да изпитвам носталгия по всички запомнени и не съвсем любови. Изобщо носталгията лъха от всяка една страница. И затова бих препоръчала „Българчето от Аляска” на всеки любител на меланхоличната вълна.
Много изчерпателна рецензия за книгата има тукАз такава не мога да напиша, твърде ми е хубаво и искам да запазя тишината, която те обзема след прочитането й, за себе си.
„…мълчанието е винаги пълно с думи”, твърди Милорад Павич. За Деян Енев важи обратното – думите му са пълни с тишината на 3:45 часа сутринта, малко преди първи петли. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…