26.6.12

Луна


След бурята и след дъжда
сред дивата природа на душата,
камъкът във свойта суета
с поле от бели рози ни дарява.
И търсим свойте есенни листа
в полумрака на застиналото време –
безкрайна е човешката тъга,
когато Бог към вечността поеме.
При извора, при моята съдба,
при тъмната страна на нищетата,
по тънката пътека на смъртта
вървя безумно остарял като луната.


Я. Кянов


No comments: