Skip to main content

Стая


2011
Ема Донахю
„Адът – това са другите” или „Адът – това сме ние”?
Стая е история, разказвана от 5-годишния Джак, който живее в Стая с Мам. Стая е под земята, Прозорец е високо и в него понякога, но много рядко се вижда Сребърното лице на Бог. Денем от него влиза светлина зарази Златното лице на Бог. В Стая има всичко необходимо за оцеляването на Джак и Мам. То е осигурено от Големия Ник, който понякога идва нощем. Когато той идва, Джак трябва да спи в Гардероб. Но той не спи, а брои колко пъти Големият Ник ще изскърца леглото. Понякога са 217, понякога над 300, а понякога Джак просто се обърква и не може да ги преброи.
Джак и Мам имат телевизор, в който дават неща, които не са истински. Истинска е Стая и всичко в нея. Но когато Джак става на 5, Мам му казва за живота Навън. И за това, че Навън е истинско.

Книгата е много силна, препълнена с метафори за световете, които населяваме, за това кое е истинско и кое не и как това, което познаваме от раждането си, е единствената истина, всичко друго е илюзия. Поне за нас, но не и за тези, които живеят в тази илюзия и за които ние сме илюзията. За това колко е страшен всеки сблъсък с отвън и как търсим спасение в установения уют. Дори той да е измамен и изграден върху насилие и пределен контрол. Колко е лесно да обитаваш няколко квадратни метра и колко е трудно да се сблъскаш с новото, когато всичко е ново.
За книгата може да се прочете доста в интернет, но на мен лично най-много ми хареса представянето на „Капитал” тук. 
По тема

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците ...
Read more

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
Read more

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно ...
Read more