10.6.12

Стая


2011
Ема Донахю
„Адът – това са другите” или „Адът – това сме ние”?
Стая е история, разказвана от 5-годишния Джак, който живее в Стая с Мам. Стая е под земята, Прозорец е високо и в него понякога, но много рядко се вижда Сребърното лице на Бог. Денем от него влиза светлина зарази Златното лице на Бог. В Стая има всичко необходимо за оцеляването на Джак и Мам. То е осигурено от Големия Ник, който понякога идва нощем. Когато той идва, Джак трябва да спи в Гардероб. Но той не спи, а брои колко пъти Големият Ник ще изскърца леглото. Понякога са 217, понякога над 300, а понякога Джак просто се обърква и не може да ги преброи.
Джак и Мам имат телевизор, в който дават неща, които не са истински. Истинска е Стая и всичко в нея. Но когато Джак става на 5, Мам му казва за живота Навън. И за това, че Навън е истинско.

Книгата е много силна, препълнена с метафори за световете, които населяваме, за това кое е истинско и кое не и как това, което познаваме от раждането си, е единствената истина, всичко друго е илюзия. Поне за нас, но не и за тези, които живеят в тази илюзия и за които ние сме илюзията. За това колко е страшен всеки сблъсък с отвън и как търсим спасение в установения уют. Дори той да е измамен и изграден върху насилие и пределен контрол. Колко е лесно да обитаваш няколко квадратни метра и колко е трудно да се сблъскаш с новото, когато всичко е ново.
За книгата може да се прочете доста в интернет, но на мен лично най-много ми хареса представянето на „Капитал” тук. 

No comments: