Skip to main content

Приказка за липите


„…мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.” 
(Г. Г. Маркес)
Тя излезе от офиса и тръгна по горещия тротоар. Улицата беше тиха, рядко някой автомобил изтрополяваше по разбития паваж. Беше твърде горещо за разхождащи се майки с малки деца и за пеещи в клоните на дърветата птици. Влезе в близкото кафене, взе си кафе с много студено мляко и седна на една от празните сенчести маси отвън. Едно куче премина лениво по тротоара и се запъти да търси несъществуваща локва вода. Два гълъба се опитваха да се ухажват на паветата, но поредния пъплещ автомобил прекъсна нажежената им игра. Дървото над масите на кафенето ръсеше жълт липов прах върху малцината посетители. Ароматът на липа се беше пропил във всеки кислороден атом, въздухът сладнееше по небцето на жадно поемащите го с надежда за разхлада. Тя вдишаше въздуха на малки сладостни глътки като топла отвара от летни плодове.
Когато преди години усетеше уханието на липите през първите горещи дни, това неминуемо я връщаше към спомена за него и най-вече за онази приказна нощ, която прекараха, говорейки си на пейката в двора на бившето посолство. Знаеха, че възрастният охранител ги наблюдава през просветващата в мрака камера и чака грешния им ход. Но те си разказваха измислени истории за съвместното им бъдеще до съмване, а после отидоха да проспят поредния горещ ден.
Миришеше на липи.
С всяка следваща година все по-трудно осъзнаваше защо тази миризма я обгръща като буреносен облак и я запокитва в най-тъмните ъгли на тъгата. През първото лято без него разлистването на липовите цветове се оказа достатъчно да се срутят крехките основи на измислената й емоционална стабилност. С годините ставаше все по-лесно да забрави или поне да отложи спомените.
Десет лета по-късно липите пак цъфнаха и тя трудно си спомни, че някога е била щастлива. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…