12.5.12

Hooverphonic


Концертният сезон беше открит и както и миналата година с Nouvelle Vagueначалото беше повече от обещаващо.
Въпреки закъснението, елементите от публиката, които не знаеха какво слушат и затова си говореха, и личната ми невъзможност да се държа на краката си от умора, Hooverphonic бяха прекрасни. Както споменах, част от присъстващите явно бяха на събитието поради факта, че са белгийци. Очевидно и самата група беше в София благодарене на спонсорството и съдействието от няколко фирми, едно от които белгийската банка KBC. И добре че бяха те, защото ако някой е разчитал на продажбата на билети, е останал крайно разочарован. Хората, които наистина се кефеха на музиката, не бяха кой знае колко. Което лично мен много ме учудва, тъй като си мислех, че групата е по-популярна в България. Но пък и не видях съществена промоционална кампания на събитието, което също може да е причина за малката публика. В резултат на това във Военния клуб имаше въздух, място за спокойното разполагане на поне още 50 души, но най-хубавото беше, че имаше Hooverphonic.
Озвучаването беше добро или поне от нашите места се чуваше страхотно. Благодарение на точното ухо на добър музикален другар беше засечено умелото преплитане на Mad about you с Чайковски, което всъщност е напълно очаквано предвид очевидният професионализъм, но и гениална лудост на музикантите от групата.
Осветлението беше фантастично, като чрез него се акцентираха елементи от песните, определени членове на групата (в повечето случаи Noémie, разбира се), а цялостното усещане беше нещо средно между кабаре и чикагски джаз клуб в разгара на Сухия режим.

Noémie Wolfs беше невероятно секси, като страхотната й визия беше съчетание от прическа, рокля, игра със светлините, които изписваха тъмния й силует на фона на кървавочервената завеса. 

И въпреки че любимите ми песни на Hooverphinic са записани с Geike Arnaertзаместилата я Noémie Wolfs се справи прекрасно, красиво, с малко повече женственост в излъчването. И лично мен на Vinegar and salt ме докара почти до сълзи, но това е нормално, песента си ми действа така и в други условия.

Ето и едно доста доближаващо се до реалността отразяване на вчерашния концерт с клип от изпълнението на Mad about you.
Избирам да завърша с едно малко по-драматично живо изпълнение на Vinegar and salt, което не включва само Нея и пианото, пее Geike и поне за мен е фантастично:
„I like the things that you hate
And you hate the things that I like
But it hurts
Honesty's your church
But sometimes
It's better to lie
I am the vinegar and salt
And you are the oil that dissolves
My frustration
Honesty's limitation
But sometimes
It's better to lie”


3 comments:

lem0na said...

може и да нямаше промоция на концерта но едночасовото закъснение беше използвано за промоция на уиски и цигари :)

иначе всичко останало беше страхотно

Драго said...

Да, концертът наистина беше невероятен...публиката не толкова

sun said...

lem0na, явно музиката върви с пороците :)
Драго, явно концертите вървят с идиотите :)