Skip to main content

Hooverphonic


Концертният сезон беше открит и както и миналата година с Nouvelle Vagueначалото беше повече от обещаващо.
Въпреки закъснението, елементите от публиката, които не знаеха какво слушат и затова си говореха, и личната ми невъзможност да се държа на краката си от умора, Hooverphonic бяха прекрасни. Както споменах, част от присъстващите явно бяха на събитието поради факта, че са белгийци. Очевидно и самата група беше в София благодарене на спонсорството и съдействието от няколко фирми, едно от които белгийската банка KBC. И добре че бяха те, защото ако някой е разчитал на продажбата на билети, е останал крайно разочарован. Хората, които наистина се кефеха на музиката, не бяха кой знае колко. Което лично мен много ме учудва, тъй като си мислех, че групата е по-популярна в България. Но пък и не видях съществена промоционална кампания на събитието, което също може да е причина за малката публика. В резултат на това във Военния клуб имаше въздух, място за спокойното разполагане на поне още 50 души, но най-хубавото беше, че имаше Hooverphonic.
Озвучаването беше добро или поне от нашите места се чуваше страхотно. Благодарение на точното ухо на добър музикален другар беше засечено умелото преплитане на Mad about you с Чайковски, което всъщност е напълно очаквано предвид очевидният професионализъм, но и гениална лудост на музикантите от групата.
Осветлението беше фантастично, като чрез него се акцентираха елементи от песните, определени членове на групата (в повечето случаи Noémie, разбира се), а цялостното усещане беше нещо средно между кабаре и чикагски джаз клуб в разгара на Сухия режим.

Noémie Wolfs беше невероятно секси, като страхотната й визия беше съчетание от прическа, рокля, игра със светлините, които изписваха тъмния й силует на фона на кървавочервената завеса. 

И въпреки че любимите ми песни на Hooverphinic са записани с Geike Arnaertзаместилата я Noémie Wolfs се справи прекрасно, красиво, с малко повече женственост в излъчването. И лично мен на Vinegar and salt ме докара почти до сълзи, но това е нормално, песента си ми действа така и в други условия.

Ето и едно доста доближаващо се до реалността отразяване на вчерашния концерт с клип от изпълнението на Mad about you.
Избирам да завърша с едно малко по-драматично живо изпълнение на Vinegar and salt, което не включва само Нея и пианото, пее Geike и поне за мен е фантастично:
„I like the things that you hate
And you hate the things that I like
But it hurts
Honesty's your church
But sometimes
It's better to lie
I am the vinegar and salt
And you are the oil that dissolves
My frustration
Honesty's limitation
But sometimes
It's better to lie”


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…