Skip to main content

Hooverphonic


Концертният сезон беше открит и както и миналата година с Nouvelle Vagueначалото беше повече от обещаващо.
Въпреки закъснението, елементите от публиката, които не знаеха какво слушат и затова си говореха, и личната ми невъзможност да се държа на краката си от умора, Hooverphonic бяха прекрасни. Както споменах, част от присъстващите явно бяха на събитието поради факта, че са белгийци. Очевидно и самата група беше в София благодарене на спонсорството и съдействието от няколко фирми, едно от които белгийската банка KBC. И добре че бяха те, защото ако някой е разчитал на продажбата на билети, е останал крайно разочарован. Хората, които наистина се кефеха на музиката, не бяха кой знае колко. Което лично мен много ме учудва, тъй като си мислех, че групата е по-популярна в България. Но пък и не видях съществена промоционална кампания на събитието, което също може да е причина за малката публика. В резултат на това във Военния клуб имаше въздух, място за спокойното разполагане на поне още 50 души, но най-хубавото беше, че имаше Hooverphonic.
Озвучаването беше добро или поне от нашите места се чуваше страхотно. Благодарение на точното ухо на добър музикален другар беше засечено умелото преплитане на Mad about you с Чайковски, което всъщност е напълно очаквано предвид очевидният професионализъм, но и гениална лудост на музикантите от групата.
Осветлението беше фантастично, като чрез него се акцентираха елементи от песните, определени членове на групата (в повечето случаи Noémie, разбира се), а цялостното усещане беше нещо средно между кабаре и чикагски джаз клуб в разгара на Сухия режим.

Noémie Wolfs беше невероятно секси, като страхотната й визия беше съчетание от прическа, рокля, игра със светлините, които изписваха тъмния й силует на фона на кървавочервената завеса. 

И въпреки че любимите ми песни на Hooverphinic са записани с Geike Arnaertзаместилата я Noémie Wolfs се справи прекрасно, красиво, с малко повече женственост в излъчването. И лично мен на Vinegar and salt ме докара почти до сълзи, но това е нормално, песента си ми действа така и в други условия.

Ето и едно доста доближаващо се до реалността отразяване на вчерашния концерт с клип от изпълнението на Mad about you.
Избирам да завърша с едно малко по-драматично живо изпълнение на Vinegar and salt, което не включва само Нея и пианото, пее Geike и поне за мен е фантастично:
„I like the things that you hate
And you hate the things that I like
But it hurts
Honesty's your church
But sometimes
It's better to lie
I am the vinegar and salt
And you are the oil that dissolves
My frustration
Honesty's limitation
But sometimes
It's better to lie”


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…