Skip to main content

Деян Енев пред "Стандарт"

"Криза в съвременната ни литература няма. Даже има възраждане.  Постоянно излизат много хубави книги. Проблемът е, че се скъса комуникацията  между книгата и читателя. Читателят, освен ако не е запален читател и не се  интересува специално, няма откъде да се информира какво излиза. Книгата е  сбутана в кьошето на медиите. Ако обаче се интересува, читателят наистина има  какво да прочете."


"Лично мен темата за емиграцията не ме е изкушавала. Но ме  боли много за обезкръвяването на България. Та в чужбина живеят близо два милиона  българи в силата си. Всъщност тези два милиона българи са нашите "изчезнали"  тук, в България, читатели. Защо се чудим тогава, че малко се купували български  книги. "


"Ако живееш с усещане за мисия, няма да успееш да направиш  нищо. Само ще се оглеждаш в огледалото."


Това са някои цитати от интервюто на Деян Енев за "Стандарт". Информационният повод е ясен - за втори път на изпит след 7-и клас се пада негов разказ. В такива моменти се ядосвам, че не съм седмокласник. Утешението ми е, че разказът "Бабата, която хранеше котките", е част от сборника "Българчето от Аляска", на който е писано да прочета на един дъх и до дни да споделя скромното си мнение тук. А най-радващата ме част от интервюто е: 

"В момента пиша роман. Дори получих аванс, който  отдавна е изхарчен. Така че няма мърдане - романът трябва да стане."

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…