Skip to main content

Кухненски работи

Днес направих първите си козунаци. Не се получиха перфектни, но като за първи път ме изненадаха сериозно.
Когато съм била малка, баба ми, на която съм кръстена, е правила домашни козунаци. Нямам спомен за вкуса им, може би защото като дете не бях много яшна. Но в съзнанието ми изплува една картина – козунаците на баба, наредени върху онази непропускаща хартия (май амбалажна й казваха), върху един от шкафовете в затъмнения хол. Козунаците са правоъгълни, добре изпечени, с пръснати по тях половинки орехи. Много обичах да им обирам орехите, това си спомням със сигурност.
Майка ми е разказвала как, когато тръгнела да прави козунаци, баба ми се затваряла в кухнята, пускала отоплителната печка и започвала да забърква. Никого не пускала да влиза, за да не излиза топлото. Топлината е толкова важна за козунаците, колкото качеството на маята и брашното. Вътре ставало като сауна. Днес направих същото – затоплих кухнята до 36 градуса и месих. И баях на тестото, говорих си с него. Беше много хубаво. Ако продуктите ми бяха по-качествени, съм сигурна, че щеше да стане още по-добре. Имам чувството, че тестото ми го е казало.
Разказите за приготвянето на козунаци от нашите баби са изпълнени с мистика – топлата кухня, забранена за външен достъп, ароматът на масло и мляко, финият слой брашно по масата, металните форми за печене, почернели, предавани в наследство, тестото, гладко като тяло, еластично като дряново стебло… И някъде над, в, с всичко това витае духът на бабата. Трябват чисти помисли за тази работа, бистър ум, силни ръце и много желание.
В кухнята на баба ми някога имаше предмети, които ме караха да се чувствам като в работилницата на магьосник. Например ръчният миксер. Виждала съм подобни в един хипермаркет и още ме е яд, че не си купих. Но, първо, няма да е ефективен като електрическите, и, второ, с онзи на баба ми търчах из къщи и „миксирах” въздуха, само за да слушам как му тракат металните части, като се удрят една в друга. Подозирам, че съм била голям дразнител. Имаше и мелничка за черен пипер под формата на дървен куб. Зърната се сипваха през отвор отгоре, ръчката се завърташе а смленият пипер се изсипваше в едно чекмедже в долния край на кутията, което се изваждаше. Магия! Да не говорим за миниатюрните стъклени чашки на столче (вероятно за ликьор и със сигурност много стари), дървените фигурки на щъркели сред чашите в бюфета, пердетата към тъмната стаичка в кухнята… Веднъж като малка съм била изрязала кръгчетата от тези пердета с ножичка. А те били целите щамповани на кръгчета. Явно доста съм поизрязвала, преди да ме спипат.
И всички тези мисли от три не особено успешни козунака…

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…