Skip to main content

Международен ден на детската книга

Днес е Международният ден на детската книга, който съвпада с един от най-вълшебните разказвачи на приказки Ханс Кристиан Андерсен. Нямам намерение да опявам как днешните деца не четат, защото това не е така. Ако родителите четат, децата възпроизвеждат модела. Но датата ме подсети за моята любима детска книжка "Питър Пан" и за интересният психологически синдром на Питър Пан. Неведоми са пътищата на асоциациите. 
Ето и неговите основни белези според първия описал го психолог Дан Кайли:

„Емоционален паралич" – емоциите му са затормозени, реакциите са неадекватни: недоволството излиза на повърхността във вид на ярост, радостта като истерия, разочарованието като самосъжаление и т. н.
„Социална безпомощност" – той няма истински приятели, защото самият той никого не цени и с лекота ги предава. В подрастваща възраст лесно попада под влияние на връстниците си. Действията му са импулсивни, няма точна представа за добро и лошо. По-често обръща внимание на непознати, а не на семейството си. Самотен е, а самотата често води до състояние на паника.
„Щраусова политика" – не забелязва проблемите с надежда, че те сами ще се разрешат; не си признава грешките и не се извинява. Много е изобретателен в прехвърлянето на вината върху другите.
„Зависимост от майката" – има двойствено отношение към майка си – раздразнението се съчетава с чувството за вина, породено от желанието да се освободи от влиянието й. В присъствие на майката възниква напрежение в отношенията с елементи на сарказъм и последващи изблици на нежност. В детството той често иска да го съжаляват, за да получи желаното от него, основно от майката, предимно пари.
„Зависимост от бащата" – контактът с бащата не се осъществява. Той жадува за духовна близост с баща си, но не се надява да заслужи неговата любов и одобрение. В зряла възраст продължава да идеализира баща си. Оттук са и неговите проблеми с началниците.
„Сексуална зависимост" – неговата социална безпомощност се прехвърля и върху общуването с другия пол. Скоро след настъпването на половата зрялост той интензивно започва да си търси приятелка, но инфантилността му отблъсква девойките. Страхът от отхвърляне скрива зад маската на жестокостта и безсърдечието на "печен мъж". В повечето случаи остава девствен и след 20-ата си година, но се срамува и се фука с мними победи. (източник: сп. „Тема”)
Някога бях убедена, че Питър Пан е моята диагноза, но след прочетеното все още имам надежда за психичното си здраве.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…