Skip to main content

Международен ден на детската книга

Днес е Международният ден на детската книга, който съвпада с един от най-вълшебните разказвачи на приказки Ханс Кристиан Андерсен. Нямам намерение да опявам как днешните деца не четат, защото това не е така. Ако родителите четат, децата възпроизвеждат модела. Но датата ме подсети за моята любима детска книжка "Питър Пан" и за интересният психологически синдром на Питър Пан. Неведоми са пътищата на асоциациите. 
Ето и неговите основни белези според първия описал го психолог Дан Кайли:

„Емоционален паралич" – емоциите му са затормозени, реакциите са неадекватни: недоволството излиза на повърхността във вид на ярост, радостта като истерия, разочарованието като самосъжаление и т. н.
„Социална безпомощност" – той няма истински приятели, защото самият той никого не цени и с лекота ги предава. В подрастваща възраст лесно попада под влияние на връстниците си. Действията му са импулсивни, няма точна представа за добро и лошо. По-често обръща внимание на непознати, а не на семейството си. Самотен е, а самотата често води до състояние на паника.
„Щраусова политика" – не забелязва проблемите с надежда, че те сами ще се разрешат; не си признава грешките и не се извинява. Много е изобретателен в прехвърлянето на вината върху другите.
„Зависимост от майката" – има двойствено отношение към майка си – раздразнението се съчетава с чувството за вина, породено от желанието да се освободи от влиянието й. В присъствие на майката възниква напрежение в отношенията с елементи на сарказъм и последващи изблици на нежност. В детството той често иска да го съжаляват, за да получи желаното от него, основно от майката, предимно пари.
„Зависимост от бащата" – контактът с бащата не се осъществява. Той жадува за духовна близост с баща си, но не се надява да заслужи неговата любов и одобрение. В зряла възраст продължава да идеализира баща си. Оттук са и неговите проблеми с началниците.
„Сексуална зависимост" – неговата социална безпомощност се прехвърля и върху общуването с другия пол. Скоро след настъпването на половата зрялост той интензивно започва да си търси приятелка, но инфантилността му отблъсква девойките. Страхът от отхвърляне скрива зад маската на жестокостта и безсърдечието на "печен мъж". В повечето случаи остава девствен и след 20-ата си година, но се срамува и се фука с мними победи. (източник: сп. „Тема”)
Някога бях убедена, че Питър Пан е моята диагноза, но след прочетеното все още имам надежда за психичното си здраве.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…