Днес е Международният ден на детската книга, който съвпада с един от най-вълшебните разказвачи на приказки Ханс Кристиан Андерсен. Нямам намерение да опявам как днешните деца не четат, защото това не е така. Ако родителите четат, децата възпроизвеждат модела. Но датата ме подсети за моята любима детска книжка "Питър Пан" и за интересният психологически синдром на Питър Пан. Неведоми са пътищата на асоциациите.
Ето и неговите основни белези според първия описал го психолог Дан Кайли:
„Емоционален паралич" – емоциите му са затормозени, реакциите са неадекватни: недоволството излиза на повърхността във вид на ярост, радостта като истерия, разочарованието като самосъжаление и т. н.
„Социална безпомощност" – той няма истински приятели, защото самият той никого не цени и с лекота ги предава. В подрастваща възраст лесно попада под влияние на връстниците си. Действията му са импулсивни, няма точна представа за добро и лошо. По-често обръща внимание на непознати, а не на семейството си. Самотен е, а самотата често води до състояние на паника.
„Щраусова политика" – не забелязва проблемите с надежда, че те сами ще се разрешат; не си признава грешките и не се извинява. Много е изобретателен в прехвърлянето на вината върху другите.
„Зависимост от майката" – има двойствено отношение към майка си – раздразнението се съчетава с чувството за вина, породено от желанието да се освободи от влиянието й. В присъствие на майката възниква напрежение в отношенията с елементи на сарказъм и последващи изблици на нежност. В детството той често иска да го съжаляват, за да получи желаното от него, основно от майката, предимно пари.
„Зависимост от бащата" – контактът с бащата не се осъществява. Той жадува за духовна близост с баща си, но не се надява да заслужи неговата любов и одобрение. В зряла възраст продължава да идеализира баща си. Оттук са и неговите проблеми с началниците.
„Сексуална зависимост" – неговата социална безпомощност се прехвърля и върху общуването с другия пол. Скоро след настъпването на половата зрялост той интензивно започва да си търси приятелка, но инфантилността му отблъсква девойките. Страхът от отхвърляне скрива зад маската на жестокостта и безсърдечието на "печен мъж". В повечето случаи остава девствен и след 20-ата си година, но се срамува и се фука с мними победи. (източник: сп. „Тема”)
Някога бях убедена, че Питър Пан е моята диагноза, но след прочетеното все още имам надежда за психичното си здраве.