Когато отиде в магазина, където правеха тениски, не беше много сигурна дали няма да я сметнат за луда. На влизане хвърли бърз поглед в огледалото до вратата и не откри никакви признаци на маниакалност във външния си вид. Но знаеше, че желанието да си направиш тениска с лицето на никому неизвестен човек говореше за нездрав интерес. Притесняваше се й дали начинанието изобщо може да се реализира, защото изображението, което искаше да се щампова, беше изрисувано на бял лист с черен молив – реалистична графика, представляваща анфас на млад мъж с подчертани скули и тъмни коса и брада. Тя нямаше никаква представа как от хартията да извлече достатъчно качествен дигитален образ, но имаше късмета момчето, което работеше в магазина, да знае и да страда от липса на работа. Оскъпяването се равняваше на две бири.
Предната нощ беше сънувала това лице. Не го познаваше, не го и хареса особено, винаги предпочиташе блондините, когато положението опреше до избор. Но усещането в съня й, състоящ се само от образа на едно мъжко лице, я накара да стане от леглото и да го нарисува. Почувства топлина, каквато си представяше, че съществува само в майчината утроба.
Изработката на тениската се забави със седмица и беше готова малко след последния закъснял пролетен сняг. А после тя не я носеше, тъй като на дрехата нямаше надпис и й беше неудобно да си измисля небивалици, когато я питаха кой е този.
В един от последните горещи дни, когато я беше сложила, само защото нямаше чисти дрехи след слелите се море, планина и няколко музикални фестивала, го срещна на улицата. Вървеше срещу нея, втренчен в тениската, взрян в себе си.
Асфалтът се разтапяше от топлина…