Skip to main content

***


Когато отиде в магазина, където правеха тениски, не беше много сигурна дали няма да я сметнат за луда. На влизане хвърли бърз поглед в огледалото до вратата и не откри никакви признаци на маниакалност във външния си вид. Но знаеше, че желанието да си направиш тениска с лицето на никому неизвестен човек говореше за нездрав интерес. Притесняваше се й дали начинанието изобщо може да се реализира, защото изображението, което искаше да се щампова, беше изрисувано на бял лист с черен молив – реалистична графика, представляваща анфас на млад мъж с подчертани скули и тъмни коса и брада. Тя нямаше никаква представа как от хартията да извлече достатъчно качествен дигитален образ, но имаше късмета момчето, което работеше в магазина, да знае и да страда от липса на работа. Оскъпяването се равняваше на две бири.
Предната нощ беше сънувала това лице. Не го познаваше, не го и хареса особено, винаги предпочиташе блондините, когато положението опреше до избор. Но усещането в съня й, състоящ се само от образа на едно мъжко лице, я накара да стане от леглото и да го нарисува. Почувства топлина, каквато си представяше, че съществува само в майчината утроба.
Изработката на тениската се забави със седмица и беше готова малко след последния закъснял пролетен сняг. А после тя не я носеше, тъй като на дрехата нямаше надпис и й беше неудобно да си измисля небивалици, когато я питаха кой е този.
В един от последните горещи дни, когато я беше сложила, само защото нямаше чисти дрехи след слелите се море, планина и няколко музикални фестивала, го срещна на улицата. Вървеше срещу нея, втренчен в тениската, взрян в себе си.
Асфалтът се разтапяше от топлина…

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…