Skip to main content

Сън отново е на линия

Днес попаднах на „Нещо се случи” – новият блог на Тошка Иванова. Името му отключи страхотна асоциацитвна вълна.
Блогът, който четеш в момента, е почти на 6 години и за този период премина през няколко сериозни трансформации, вероятно аналогични на трансформациите, през които преминава почти всеки човек в разгара на 20-те си години. Преди три години обаче, през март 2009 г., се случи нещо, което промени блога и списващия го за дълго.
Преди три години, в деня на дипломирането си, си подарих страхотна нощна лампа и се затворих с купчина книги в къщи. Нямам спомен за последвалия месец (или месеци). Знам само, че излизах от къщи, колкото да отида до работа. През другото време четях. Окопах се в книгите, скрих се в тях. И така с години. Изпълзяването започна преди година и нещо и може би още не е приключило. Но знам, че съм на прав път. Виновни за него са много хора и много случайности. Но е хубаво. Вече не ми се пише само за книги, не ми се скрива зад тях. Въпреки опитите ми да маскирам вълнуващото ме като „приказки”, не е същото.
Преди години се уплаших от факта, че в този блог стоеше моето име, че се бях увлякла, пишех за себе си, не бях анонимна. А т.нар. ми „тайни” не бяха като на Чикатило. Но за да можеш да покажеш нещо спокойно на външния свят, първо трябва да го приемеш радушно за свое. Аз се приех.
Казвам се Светослава Кръстева. Наричат ме Съни, Сънчето, Сън, Сънита, дори Светла. Работя в сферата на публичните комуникации. И не се вълнувам само от книги. Тук отново ще се пише за това, което е важно за мен и не е свързано с работата ми.
Ето и едно добро начало:

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…