Skip to main content

Сън отново е на линия

Днес попаднах на „Нещо се случи” – новият блог на Тошка Иванова. Името му отключи страхотна асоциацитвна вълна.
Блогът, който четеш в момента, е почти на 6 години и за този период премина през няколко сериозни трансформации, вероятно аналогични на трансформациите, през които преминава почти всеки човек в разгара на 20-те си години. Преди три години обаче, през март 2009 г., се случи нещо, което промени блога и списващия го за дълго.
Преди три години, в деня на дипломирането си, си подарих страхотна нощна лампа и се затворих с купчина книги в къщи. Нямам спомен за последвалия месец (или месеци). Знам само, че излизах от къщи, колкото да отида до работа. През другото време четях. Окопах се в книгите, скрих се в тях. И така с години. Изпълзяването започна преди година и нещо и може би още не е приключило. Но знам, че съм на прав път. Виновни за него са много хора и много случайности. Но е хубаво. Вече не ми се пише само за книги, не ми се скрива зад тях. Въпреки опитите ми да маскирам вълнуващото ме като „приказки”, не е същото.
Преди години се уплаших от факта, че в този блог стоеше моето име, че се бях увлякла, пишех за себе си, не бях анонимна. А т.нар. ми „тайни” не бяха като на Чикатило. Но за да можеш да покажеш нещо спокойно на външния свят, първо трябва да го приемеш радушно за свое. Аз се приех.
Казвам се Светослава Кръстева. Наричат ме Съни, Сънчето, Сън, Сънита, дори Светла. Работя в сферата на публичните комуникации. И не се вълнувам само от книги. Тук отново ще се пише за това, което е важно за мен и не е свързано с работата ми.
Ето и едно добро начало:

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…