Skip to main content

Различната книжарница

Винаги съм харесвала "Български кници" на "Аксаков", защото притежава уют, който не можеш да откриеш в големите вериги, които по принцип посещавам. Единствената причина, поради която я пренебрегвам за сметка на останалите, е разположението й - в София е важно нещата да са ти "на път". Но когато търсенето е било за академична литература, винаги там съм я намирала. Просто останалите книжарници не зареждат нищо качествено, разчитат на псевдонауката, граничеща с таблоидност. В "Български книжици" случайно попаднах на "Енциклопедия на политическата мисъл", когато още дори не предполагах: първо, колко ще ми е необходима, второ, че по принцип се води изчерпана като тираж.
Днес случайно попаднах на класацията за 50-те най-продавани книги в тази книжарница през 2011-а и осъзнах колко различна е тя. Да, половината няма никакъв шанс да бъдат дори доставени в "Хеликон" или "Пингвините" (като например "Византия и византийският свят" или "Монашество, манастири и манастирски живот в Средновековна България"). Но не е само това. В тази класация дори художествената литература е по-различна, по-непозната, малко по-"ценителска". 
Ето я и самата класация:

1. Георги Господинов - Физика на тъгата
2. Правопис и пунктуация на българския език
3. Калин Терзийски - Има ли кой да ви обича
4. Габриел Гарсия Маркес - Дванайсет странстващи разказа
5. Милен Русков - Възвишение
6. Мишел Уелбек - Елементарните частици
7. Най-известните Суфи: Притчи и приказки
8. Любомир Левчев - Панихида за мъртвото време
9. Чеслав Милош - На брега на реката
10. Михаил Булгаков - За ползата от алкохолизма
11. Рангел Вълчанов - Всички ще умрем, а сега Наздраве
12. Младен Сърбиновски - Шашма
13. Елиф Шафак - Любов
14. Иво Инджев - Течна дружба
15. Йорданка Белева - Надморската височина на любовта
16. Димитър Вандов - Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и Турция
17. Направи си сам приказка
18. Аз, Бойко
19. Милан Кундера - Завети и предателства
20. В. Тъпкова-Заимова, Д. Димитров, Пл. Павлов - Византия и византийският свят
21. Умберто Еко - Връща ли се часовникът назад
22. Никита Хрушчов - Хора, години, власт: Том 1
23. Младен Сърбиновски - За македонистките работи
24. Веселина Вачкова - Белите полета в българската културна памет
25. Ив. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски - Борилов синодик
26. Станислав Стратиев - Българско зелено
27. Умберто Еко, Жан-Клод Кариер - Това не е краят на книгите
28. Антония Бучуковска - Норвежка граматика
29. Иван Бакалов - В сянката на Борисов
30. Бистра Николова - Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България
31. Орхан Памук - Други цветове
32. Достена Лаверн - Експертите на прехода
33. Людмил Станев - Няма такава книга и други разкази
34. Невена Граматикова - Неортодоксалният ислям в българските земи
35. Труман Капоти - Портрети и наблюдения
36. Иван Божилов - Българската архиепископия XI - XII век.
37. Цочо Бояджиев - Нощта през Средновековието
38. Димитър Романов - Държавен и дипломатически протокол
39. Калин Терзийски - Лудост
40. Галина Златарева - Васил Левски – заблуди и истини
41. Атанас Шопов - Из живота и положението на българите във вилаетите
42. Валери Петров - От иглу до кюнец
43. Мария Огойска - Междуписания: Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски
44. Хорхе Букай - Трите въпроса
45. Васил Пармаков - Аз и майор Блюхер
46. Франсоаз Саган - Един неясен профил
47. Чеслав Милош - Поробеният разум
48. Крум Благов - Първият милион
49. Ради Радев - Антична философия — антология
50. Александър Шмеман - Дневници (1973 -1983)

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…