Skip to main content

Различната книжарница

Винаги съм харесвала "Български кници" на "Аксаков", защото притежава уют, който не можеш да откриеш в големите вериги, които по принцип посещавам. Единствената причина, поради която я пренебрегвам за сметка на останалите, е разположението й - в София е важно нещата да са ти "на път". Но когато търсенето е било за академична литература, винаги там съм я намирала. Просто останалите книжарници не зареждат нищо качествено, разчитат на псевдонауката, граничеща с таблоидност. В "Български книжици" случайно попаднах на "Енциклопедия на политическата мисъл", когато още дори не предполагах: първо, колко ще ми е необходима, второ, че по принцип се води изчерпана като тираж.
Днес случайно попаднах на класацията за 50-те най-продавани книги в тази книжарница през 2011-а и осъзнах колко различна е тя. Да, половината няма никакъв шанс да бъдат дори доставени в "Хеликон" или "Пингвините" (като например "Византия и византийският свят" или "Монашество, манастири и манастирски живот в Средновековна България"). Но не е само това. В тази класация дори художествената литература е по-различна, по-непозната, малко по-"ценителска". 
Ето я и самата класация:

1. Георги Господинов - Физика на тъгата
2. Правопис и пунктуация на българския език
3. Калин Терзийски - Има ли кой да ви обича
4. Габриел Гарсия Маркес - Дванайсет странстващи разказа
5. Милен Русков - Възвишение
6. Мишел Уелбек - Елементарните частици
7. Най-известните Суфи: Притчи и приказки
8. Любомир Левчев - Панихида за мъртвото време
9. Чеслав Милош - На брега на реката
10. Михаил Булгаков - За ползата от алкохолизма
11. Рангел Вълчанов - Всички ще умрем, а сега Наздраве
12. Младен Сърбиновски - Шашма
13. Елиф Шафак - Любов
14. Иво Инджев - Течна дружба
15. Йорданка Белева - Надморската височина на любовта
16. Димитър Вандов - Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и Турция
17. Направи си сам приказка
18. Аз, Бойко
19. Милан Кундера - Завети и предателства
20. В. Тъпкова-Заимова, Д. Димитров, Пл. Павлов - Византия и византийският свят
21. Умберто Еко - Връща ли се часовникът назад
22. Никита Хрушчов - Хора, години, власт: Том 1
23. Младен Сърбиновски - За македонистките работи
24. Веселина Вачкова - Белите полета в българската културна памет
25. Ив. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски - Борилов синодик
26. Станислав Стратиев - Българско зелено
27. Умберто Еко, Жан-Клод Кариер - Това не е краят на книгите
28. Антония Бучуковска - Норвежка граматика
29. Иван Бакалов - В сянката на Борисов
30. Бистра Николова - Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България
31. Орхан Памук - Други цветове
32. Достена Лаверн - Експертите на прехода
33. Людмил Станев - Няма такава книга и други разкази
34. Невена Граматикова - Неортодоксалният ислям в българските земи
35. Труман Капоти - Портрети и наблюдения
36. Иван Божилов - Българската архиепископия XI - XII век.
37. Цочо Бояджиев - Нощта през Средновековието
38. Димитър Романов - Държавен и дипломатически протокол
39. Калин Терзийски - Лудост
40. Галина Златарева - Васил Левски – заблуди и истини
41. Атанас Шопов - Из живота и положението на българите във вилаетите
42. Валери Петров - От иглу до кюнец
43. Мария Огойска - Междуписания: Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски
44. Хорхе Букай - Трите въпроса
45. Васил Пармаков - Аз и майор Блюхер
46. Франсоаз Саган - Един неясен профил
47. Чеслав Милош - Поробеният разум
48. Крум Благов - Първият милион
49. Ради Радев - Антична философия — антология
50. Александър Шмеман - Дневници (1973 -1983)

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…