Skip to main content

Топ 10… отново

Обичам класациите, особено тези на книги. Поради породила се дискусия на тема „методика на класирането” под друг пост, си позволявам да започна месеца с класации, „взети” от представената в Brain Pickings книга „The Top The – Writers pick their favorite books” на J. Peder Zane.

Десетте най-добри книги на ХХ век според писателите са:
1. „Лолита”, Владимир Набоков
2. „Великият Гетсби”, Ф. С. Фицджералд
3. „По следите на изгубеното време”, Марсел Пруст
4. „Одисей”, Джеймс Джойс
5. „Дъблинчани”, Джеймс Джойс
6. „Сто години самота”, Г. Г. Маркес
7. „The Sound and the Fury”, Уилям Фокнър
8. „Към фара”, Вирджиния Улф
9. „Събрани съчинения”, Фланъри О`Конър
10 „Блед огън”, Владимир Набоков

Топ 10 според броя книги от един автор, посочени при класирането
1. Уилям Шекспир — 11
2. Уилям Фокнър — 6
3. Хенри Джеймс — 6
4. Джейн Остин — 5
5. Чарлз Дикенс — 5
6. Фьодор Достоевски — 5
7. Ърнест Хемингуей — 5
8. Франц Кафка — 5
9. Джеймс Джойс, Томас Ман, Владимир Набоков, Марк Твен, Вирджиния Улф — 4

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…