Skip to main content

Книга на годината: "Pure" на Андрю Милър

Романът "Pure" на Андрю Милър спечели в Лондон наградата "Коста" за Книга на годината 2011, информира бТВ. Решението бе взето след оспорвана надпревара, тъй като 8-членната комисия бе разделена между романа на Милър и биографичната творба на поета Матю Холмс "Сега всички пътища водят към Франция: Последните години на Едуард Томас", описваща историята на поет, загинал в Първата световна война.  Гардиън представя романа на Милър, който звучи като нещо средно между "интересно да се прочете" и "побиват ме тръпки в добрия смисъл на думата".
Носителят на приза се избира измежду произведенията, които по-рано този месец станаха носители на наградата "Коста" в различни категории (роман, дебютен роман, биография, поезия и детска книга). Победителят във всяка категория получава чек за 5000 лири. Носителят на приза Книга на годината, който ще бъде обявен днес, печели допълнителни 30 хил. лири. От въвеждането й през 1985 г. наградата Книга на годината е печелена девет пъти от роман, четири пъти от дебютен роман, пет пъти от биография, седем път от стихосбирка и веднъж от детска книга. Миналата година отличието бе присъдено на поетесата Джо Шапкот за стихосбирката й "За непостоянството". Наградите "Коста" са учредени през 1971 г. като награди за литература "Уитбред", като се наричат така до 2006 г. За тях се борят автори от Великобритания и Ирландия. През 2006 г. отличието е преименувано, след като групировката "Уитбред" отстъпва спонсорството на веригата кафенета "Коста". Основната идея на организаторите е, че няма нищо по-хубаво от това човек да си почива с хубава книга и чаша ароматно кафе в ръка. И Sun е напълно съгласна с това :) 
Победителите от предишните години можете да видите тук.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…