Skip to main content

Най-продаваните български книги през 2011 г.

Книгите са класирани по продажби, а самата класация е публикувана от Четецът.  Подредени са по азбучен ред, но ако трябва да изразя предположение, на първо място най-вероятно е Георги Господинов с „Физика на тъгата”. Предположението ми се базира на няколко факта. Първо, това е една от едва трите книги в десетката, която е издадена през миналата година. А рекламата, шумът около публикуването и „мърчъндайзингът” в българските книжарници, доколкото такъв изобщо има в някои от тях, дават превес на новите издания. Освен това подозирам, че Людмила Филипова и Ваня Щерева попадат в съвсем различни ниша от читатели, според мен по-малобройни, без обаче да ги подценявам ни най-малко.
Съвсем скоро ми предстои прочитането на „Физика на тъгата”, но от класацията си набелязвам и „Светът е голям…”. Така и не гледах филма, така и така предпочитам книгите – ето добър повод да „вляза в класацията”, като я прочета :)
А ето ги и 10-те най-продавани български книги през миналата година по азбучен ред:

„FaceБуки” – Любен Дилов-син, „Enthusiast”, 2010
„18% сиво” – Захари Карабашлиев, „Сиела”, 2008
„Мисия Лондон” – Алек Попов, „Сиела”, 2009
„Английският съсед” – Михаил Вешим, „Сиела”, 2008
„Алкохол” – Калин Терзийски/Диана Драгоева, „Сиела”, 2010
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – Илия Троянов, „Сиела”, 2007
„Аномалия” – Людмила Филипова, „Сиела”/"Ентусиаст", 2011
„Дневници и нощници” – Иво Сиромахов, „Сиела”, 2008
„Мила Мерилин” – Людмила Сланева/Ваня Щерева, „Мавзолея ООД”, 2011
„Физика на тъгата” – Георги Господинов, „Жанет-45”, 2011

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…