2010
Пер Петершон
„Романът, спечелил всички европейски литературни награди през последните години.” – това пише на корицата на „Хайде да крадем коне”, която си купих в момента, в който прочетох омагьосващото заглавие в съчетание с анотацията „От първите изречения на този хипнотизиращ норвежки роман за младостта, спомените и, да, краденето на коне, осъзнаваш, че си попаднал в ръцете на майстор разказвач”.
Затваряйки тази книга, която прочетох почти изцяло на инат, осъзнах, че съм се докоснала до наистина качествена белетристика, която обаче изобщо не успя да ме впечатли. Действието, доколкото има такова, е твърде мудно. Спомените, а те са над 70% от текста, са твърде детайлни, особено тези, описващи косенето на трева или насичането на дървета. Наистина има красота в описанието на цяла страница на разрината с трактор пътека в снега, но аз просто не я открих.
Ако вярваме на астрологията, след 29-ата година влиянието на асцендента доминира над това на основната зодия. От близо година лъвът не оставя девата в мен да диша спокойно. Е, „Хайде да крадем коне” е твърде много „дева” и твърде никак „лъв” – много съзерцателна, меланхолична, аналитична, самоаналитична книга.
Някъде в текста срещнах описание на норвежка гора – безкрайна, монотонна, застрашително студена и голяма. И усещането, породено от това описание, ме съпъстваше през всичките 220 страници. Ако трябва да обобщя прочетеното, цитирайки друг коментар на читател: „прекрасна природа и (малко) студени и странни хора”.
Сюжетът е представен най-добре тук и то по начин, по който аз, дори и да се старая, не бих успяла - просто за да го напишеш така, трябва да си харекал прочетеното:
„Действието се развива в три времеви отрязъка. 1999, 1947,1940-45.
В наши дни един самотен възрастен мъж бяга от града, от липсата на починалата при катастрофа съпруга, скрива се от дъщерите си (почти-не-нарочно) и заживява в близост до едно езеро, в гората, в една паянтова къщичка, която плаче за сериозен ремонт и подобрения. Единствена компания са му едно куче и спомените, но не за дълго. Оказва се, че съседът му не е кой и да е, с него го свързват спомени – едни сладостни и великолепни, други болезнени и неприятни.
През лятото на 1947 един 15 годишен хлапак открива света, баща си, себе си. Това лято дарява и отнема приятелства, любови, посоки и надежди. Превръща се в крайъгълен камък, от който ще тръгне пътят на един мъж, но ще изчезне присъствието на един баща. Лято, което ще бележи всички действащи лица с белег за цял живот.
Най-ранния времеви отрязък е посветен на военното време. Там се зараждат нещата, от там започват промените в съдбите на героите”.