Skip to main content

Хайде да крадем коне


2010
Пер Петершон
„Романът, спечелил всички европейски литературни награди през последните години.” – това пише на корицата на „Хайде да крадем коне”, която си купих в момента, в който прочетох омагьосващото заглавие в съчетание с анотацията „От първите изречения на този хипнотизиращ норвежки роман за младостта, спомените и, да, краденето на коне, осъзнаваш, че си попаднал в ръцете на майстор разказвач”.
Затваряйки тази книга, която прочетох почти изцяло на инат, осъзнах, че съм се докоснала до наистина качествена белетристика, която обаче изобщо не успя да ме впечатли. Действието, доколкото има такова, е твърде мудно. Спомените, а те са над 70% от текста, са твърде детайлни, особено тези, описващи косенето на трева или насичането на дървета. Наистина има красота в описанието на цяла страница на разрината с трактор пътека в снега, но аз просто не я открих.
Ако вярваме на астрологията, след 29-ата година влиянието на асцендента доминира над това на основната зодия. От близо година лъвът не оставя девата в мен да диша спокойно. Е, „Хайде да крадем коне” е твърде много „дева” и твърде никак „лъв” – много съзерцателна, меланхолична, аналитична, самоаналитична книга.
Някъде в текста срещнах описание на норвежка гора – безкрайна, монотонна, застрашително студена и голяма. И усещането, породено от това описание, ме съпъстваше през всичките 220 страници. Ако трябва да обобщя прочетеното, цитирайки друг коментар на читател: „прекрасна природа и (малко) студени и странни хора”.
Сюжетът е представен най-добре тук  и то по начин, по който аз, дори и да се старая, не бих успяла - просто за да го напишеш така, трябва да си харекал прочетеното:
„Действието се развива в три времеви отрязъка. 1999, 1947,1940-45.
В наши дни един самотен възрастен мъж бяга от града, от липсата на починалата при катастрофа съпруга, скрива се от дъщерите си (почти-не-нарочно) и заживява в близост до едно езеро, в гората, в една паянтова къщичка, която плаче за сериозен ремонт и подобрения. Единствена компания са му едно куче и спомените, но не за дълго. Оказва се, че съседът му не е кой и да е, с него го свързват спомени – едни сладостни и великолепни, други болезнени и неприятни.
През лятото на 1947 един 15 годишен хлапак открива света, баща си, себе си. Това лято дарява и отнема приятелства, любови, посоки и надежди. Превръща се в крайъгълен камък, от който ще тръгне пътят на един мъж, но ще изчезне присъствието на един баща. Лято, което ще бележи всички действащи лица с белег за цял живот.
Най-ранния времеви отрязък е посветен на военното време. Там се зараждат нещата, от там започват промените в съдбите на героите”.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…