Skip to main content

Мечтателката от Остенде

2008
Ерик-Еманюел Шмит
„Мечтателката от Остенде” започва малко протяжно, малко скучновато, но и успокояващо, като самотна ваканция на късен есенен плаж. И някъде там започва да се разплита една загадъчна любовна история, една твърде романтична, но и затрогваща, събуждаща копнежи любовна история… И точно при наближаването на развръзката, някъде към 80-та страница, „Мечтателката от Остенде” свършва. Не бих била толкова изненадана, ако някъде на книгата пишеше, че това е сборник с повести, ако имаше съдържание или поне някакъв намек, че томчето (226 страници) съдържа още „Съвършеното убийство”, „Да оздравееш”, „Лоши четива” и „Жената с букета”. Добре че и петте се оказаха достатъчно добри, та притъпиха обзелото ме раздразнение към издателите от „Леге Артис”.
Това е първата книга на Шмит, която ми попада и знам, че след нея ще има още, по възможност всичките му, издадени на български. И причината е в дълбокия психологически подход към всеки от персонажите на всяка от творбите, включени в „Мечтателката от Остенде”. За първи път попадам на автор, който отговаря на всяко мое запитване „Защо тя прави така” или „Какво се случва в главата му в момента” и т.н. въпроси, липсата на отговорите на които често ме оставя разочарована от една или друга книга. Сякаш Шмит е повече емоционално-интелектуален хирург, отколкото писател. Или всъщност именно затова е писател, защото се справя чудесно с операциите по оздравителното изваждане на показ на най-дълбокото у човека.
„Мечтателката от Остенде” е история за една отдавна прекъсната, но никоя преживяна любов. „Съвършеното убийство” разказва как човек е склонен да загърби ежедневните радости, приемайки за истина отровното зрънце чужда злоба. „Да оздравееш” е чудесна приказка за превръщането на едно непознаващо себе си момиче в зряла и приемаща се позитивно жена. „Лоши четива” е личният ми фаворит, защото е комико-трагично доказателство защо не бива да се отричат лековатите жанрове в литературата и до какво може да доведе сблъсъкът с криминалетата на зрели години. „Жената с букета” е лична история за любопитството на автора към една непозната, чакаща години някого на гарата в Цюрих. Някой, който накрая пристига. „…до сутринта се чудих кого бе чакала жената с букета на трети перон на цюрихската гара. И мисля, че до последния си ден ще се чудя дали от влака бе слязла смъртта или любовта”. Шмит не дава отговори на готово. Но това трябва по принцип да се забрани със закон на иначе хубавата литература. Читателят не бива да става ленив, четенето не бива да се превръща в лекомислие, а да си остане предизвикателство. Шмит определено предоставя тази възможност с „Мечтателката”. 
Следваща цел - всички книги, представени от Книголандия тук.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…