2008
Ерик-Еманюел Шмит
„Мечтателката от Остенде” започва малко протяжно, малко скучновато, но и успокояващо, като самотна ваканция на късен есенен плаж. И някъде там започва да се разплита една загадъчна любовна история, една твърде романтична, но и затрогваща, събуждаща копнежи любовна история… И точно при наближаването на развръзката, някъде към 80-та страница, „Мечтателката от Остенде” свършва. Не бих била толкова изненадана, ако някъде на книгата пишеше, че това е сборник с повести, ако имаше съдържание или поне някакъв намек, че томчето (226 страници) съдържа още „Съвършеното убийство”, „Да оздравееш”, „Лоши четива” и „Жената с букета”. Добре че и петте се оказаха достатъчно добри, та притъпиха обзелото ме раздразнение към издателите от „Леге Артис”.
Това е първата книга на Шмит, която ми попада и знам, че след нея ще има още, по възможност всичките му, издадени на български. И причината е в дълбокия психологически подход към всеки от персонажите на всяка от творбите, включени в „Мечтателката от Остенде”. За първи път попадам на автор, който отговаря на всяко мое запитване „Защо тя прави така” или „Какво се случва в главата му в момента” и т.н. въпроси, липсата на отговорите на които често ме оставя разочарована от една или друга книга. Сякаш Шмит е повече емоционално-интелектуален хирург, отколкото писател. Или всъщност именно затова е писател, защото се справя чудесно с операциите по оздравителното изваждане на показ на най-дълбокото у човека.
„Мечтателката от Остенде” е история за една отдавна прекъсната, но никоя преживяна любов. „Съвършеното убийство” разказва как човек е склонен да загърби ежедневните радости, приемайки за истина отровното зрънце чужда злоба. „Да оздравееш” е чудесна приказка за превръщането на едно непознаващо себе си момиче в зряла и приемаща се позитивно жена. „Лоши четива” е личният ми фаворит, защото е комико-трагично доказателство защо не бива да се отричат лековатите жанрове в литературата и до какво може да доведе сблъсъкът с криминалетата на зрели години. „Жената с букета” е лична история за любопитството на автора към една непозната, чакаща години някого на гарата в Цюрих. Някой, който накрая пристига. „…до сутринта се чудих кого бе чакала жената с букета на трети перон на цюрихската гара. И мисля, че до последния си ден ще се чудя дали от влака бе слязла смъртта или любовта”. Шмит не дава отговори на готово. Но това трябва по принцип да се забрани със закон на иначе хубавата литература. Читателят не бива да става ленив, четенето не бива да се превръща в лекомислие, а да си остане предизвикателство. Шмит определено предоставя тази възможност с „Мечтателката”.
Следваща цел - всички книги, представени от Книголандия тук.
Следваща цел - всички книги, представени от Книголандия тук.