Skip to main content

Съншайн

2007
Робин Маккинли
„Забравете Майер. Вампирите тук са зловещи създания на мрака, както се полага. Между Рей и Константин (вампирът) няма любовна връзка (за радост), а крехко и несигурно партньорство. Светът около тях е чуплив, затихнал във крехко временно примирие между хората и вампирите. Тъмнината властва и само въпрос на време е денят да бъде погълнат от нея” – това е част от ревюто, което прочетох тук и заради което близо година търсих „Съншайн”. И не останах разочарована, независимо от факта, че освен „нормален” вампирски роман, в който повече те побиват тръпки на страх, отколкото романтични такива, книгата е и по съвместителство приятно фентъзи.
Иначе историята е стандарта – борба на доброто срещу злото, като в ролята на доброто е главнята героиня, съвместяваща дейностите на сладкарка, магьосница и спасителка на вампири (или по-точно на един конкретен). Злото е също въплътено в един конкретен вампир, а около основната линия на противопоставянето им щъкат различни митични създания, като сини демони с три очи, които в нормалния си живот са агенти на тайната полиция, различни видове върколаци (включително върпилци, въркотки и т.н.), пиукащи и подскачащи талисмани и, разбира се, магьосници, но последните – в умерени дози.
Сред най-вдъхновяващите моменти от романа обаче лично за мен си остават тези, свързани с битието на главнята героиня Рей Седън като сладкар в кафене „При Чарли”. Поради неизчерпаемите си талант и въображение, тя е известна в целия град с канелените си ролца „големи като главата ти”, както и с други сладкиши, сред които „Зебри-убийци”, „Смърт от натурален шоколад”, черешови пити...
Книгата е 400 страници, чете се леко, което се дължи основно на неретенциозния сюжет и приятния лек хумор. Понякога натежават прекомерните разсъждения на тема „животът ми като нереализиран магьосник и преоткрил се под брашно и стафиди спасител на доброто”. За съжаление трудно се намира в книжарниците, особено при „спонтанно” търсене. В тази връзка – имам нова любима книжарница – „Хеликон” на „Витоша” и „Патриарх Евтимий”. Отдавна не се бях колебала между две книги, поради липсата на добро зареждане в останалите посещавани от мен книжарници. В събота се наложи на хазартен принцип да избирам между Кънингам и Зюсак, но, уви, спечели „Съншайн”. Засега.
П.П. Забелязах, че изобщо не обичам да се впускам в подробни описания на сюжета, персонажите и т.н., затова съм благодарна на подобнисъдържателни представяния на книги.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…