2007
Робин Маккинли
„Забравете Майер. Вампирите тук са зловещи създания на мрака, както се полага. Между Рей и Константин (вампирът) няма любовна връзка (за радост), а крехко и несигурно партньорство. Светът около тях е чуплив, затихнал във крехко временно примирие между хората и вампирите. Тъмнината властва и само въпрос на време е денят да бъде погълнат от нея” – това е част от ревюто, което прочетох тук и заради което близо година търсих „Съншайн”. И не останах разочарована, независимо от факта, че освен „нормален” вампирски роман, в който повече те побиват тръпки на страх, отколкото романтични такива, книгата е и по съвместителство приятно фентъзи.
Иначе историята е стандарта – борба на доброто срещу злото, като в ролята на доброто е главнята героиня, съвместяваща дейностите на сладкарка, магьосница и спасителка на вампири (или по-точно на един конкретен). Злото е също въплътено в един конкретен вампир, а около основната линия на противопоставянето им щъкат различни митични създания, като сини демони с три очи, които в нормалния си живот са агенти на тайната полиция, различни видове върколаци (включително върпилци, въркотки и т.н.), пиукащи и подскачащи талисмани и, разбира се, магьосници, но последните – в умерени дози.
Сред най-вдъхновяващите моменти от романа обаче лично за мен си остават тези, свързани с битието на главнята героиня Рей Седън като сладкар в кафене „При Чарли”. Поради неизчерпаемите си талант и въображение, тя е известна в целия град с канелените си ролца „големи като главата ти”, както и с други сладкиши, сред които „Зебри-убийци”, „Смърт от натурален шоколад”, черешови пити...
Книгата е 400 страници, чете се леко, което се дължи основно на неретенциозния сюжет и приятния лек хумор. Понякога натежават прекомерните разсъждения на тема „животът ми като нереализиран магьосник и преоткрил се под брашно и стафиди спасител на доброто”. За съжаление трудно се намира в книжарниците, особено при „спонтанно” търсене. В тази връзка – имам нова любима книжарница – „Хеликон” на „Витоша” и „Патриарх Евтимий”. Отдавна не се бях колебала между две книги, поради липсата на добро зареждане в останалите посещавани от мен книжарници. В събота се наложи на хазартен принцип да избирам между Кънингам и Зюсак, но, уви, спечели „Съншайн”. Засега.
П.П. Забелязах, че изобщо не обичам да се впускам в подробни описания на сюжета, персонажите и т.н., затова съм благодарна на подобнисъдържателни представяния на книги.