Skip to main content

Омагьосването на Лили Дал

2011
Сири Хуствет
За тази книга четох коментари, че е трилър, написан в стила на Кафка. Тук е моментът да призная грозната истина, че не съм чела Кафка. И да допълня, че
Мъките на един американец ме впечатли много, много повече. Всъщност след Мъките бях зашеметена. А при Омагьосването най-силно беше любопитството ми по повод появяващия се непрестанно в повествованието женски труп, разнасян от ангел.
Нямах съмнение относно развръзката на любовната история между 19-годишната сервитьорка Лили Дал и 34-годишният полуразведен художник Ед Шапиро. И останах изненадана от авторовия избор за финала.
Липсваха ми градските персонажи, дотегна ми провинциалното еднообразие, фактът, че всички се познават, клюките. Което вероятно доказва, че Сири Хуствет е пресъздала майсторски атмосферата на малкото американско градче някъде дълбоко в Минесота.
Твърде много ми дойдоха пластовете мръсотия по братята Бодлър, кръвта по откраднатите от Лили бели обувки, стекла се от собствения й нос, лудостта, люлеенето в стола, заекването на Мартин, типичното поведение на Шапиро – опитен, но не пренаситен от живота. Вероятно реакция ми е в отговор на липсващата изтънчена, „градска” лудост, „градска” тъга, „градска” психология, напоени във всяка дума от Мъките.
Омагьосването на Лили Дал се чете изключително лесно, не е предвидима като развръзки и я препоръчвам за един лек уикенд у дома. В нея има любов, раздяла, ревност, убийства и няколко интересни и представени в дълбочина персонажа, част от които са споменати по-горе. Пропускам възрастната университетска преподавателка Мейбъл, която е в основата на омагьосването, трансформирането, порастването на Лили, за да оставя всеки да я види, както му е угодно.
Приятно представяне на Омагьосването тук.
Откъс от Омагьосването тук.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…