Skip to main content

Омагьосването на Лили Дал

2011
Сири Хуствет
За тази книга четох коментари, че е трилър, написан в стила на Кафка. Тук е моментът да призная грозната истина, че не съм чела Кафка. И да допълня, че
Мъките на един американец ме впечатли много, много повече. Всъщност след Мъките бях зашеметена. А при Омагьосването най-силно беше любопитството ми по повод появяващия се непрестанно в повествованието женски труп, разнасян от ангел.
Нямах съмнение относно развръзката на любовната история между 19-годишната сервитьорка Лили Дал и 34-годишният полуразведен художник Ед Шапиро. И останах изненадана от авторовия избор за финала.
Липсваха ми градските персонажи, дотегна ми провинциалното еднообразие, фактът, че всички се познават, клюките. Което вероятно доказва, че Сири Хуствет е пресъздала майсторски атмосферата на малкото американско градче някъде дълбоко в Минесота.
Твърде много ми дойдоха пластовете мръсотия по братята Бодлър, кръвта по откраднатите от Лили бели обувки, стекла се от собствения й нос, лудостта, люлеенето в стола, заекването на Мартин, типичното поведение на Шапиро – опитен, но не пренаситен от живота. Вероятно реакция ми е в отговор на липсващата изтънчена, „градска” лудост, „градска” тъга, „градска” психология, напоени във всяка дума от Мъките.
Омагьосването на Лили Дал се чете изключително лесно, не е предвидима като развръзки и я препоръчвам за един лек уикенд у дома. В нея има любов, раздяла, ревност, убийства и няколко интересни и представени в дълбочина персонажа, част от които са споменати по-горе. Пропускам възрастната университетска преподавателка Мейбъл, която е в основата на омагьосването, трансформирането, порастването на Лили, за да оставя всеки да я види, както му е угодно.
Приятно представяне на Омагьосването тук.
Откъс от Омагьосването тук.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…