Skip to main content

Омагьосването на Лили Дал

2011
Сири Хуствет
За тази книга четох коментари, че е трилър, написан в стила на Кафка. Тук е моментът да призная грозната истина, че не съм чела Кафка. И да допълня, че
Мъките на един американец ме впечатли много, много повече. Всъщност след Мъките бях зашеметена. А при Омагьосването най-силно беше любопитството ми по повод появяващия се непрестанно в повествованието женски труп, разнасян от ангел.
Нямах съмнение относно развръзката на любовната история между 19-годишната сервитьорка Лили Дал и 34-годишният полуразведен художник Ед Шапиро. И останах изненадана от авторовия избор за финала.
Липсваха ми градските персонажи, дотегна ми провинциалното еднообразие, фактът, че всички се познават, клюките. Което вероятно доказва, че Сири Хуствет е пресъздала майсторски атмосферата на малкото американско градче някъде дълбоко в Минесота.
Твърде много ми дойдоха пластовете мръсотия по братята Бодлър, кръвта по откраднатите от Лили бели обувки, стекла се от собствения й нос, лудостта, люлеенето в стола, заекването на Мартин, типичното поведение на Шапиро – опитен, но не пренаситен от живота. Вероятно реакция ми е в отговор на липсващата изтънчена, „градска” лудост, „градска” тъга, „градска” психология, напоени във всяка дума от Мъките.
Омагьосването на Лили Дал се чете изключително лесно, не е предвидима като развръзки и я препоръчвам за един лек уикенд у дома. В нея има любов, раздяла, ревност, убийства и няколко интересни и представени в дълбочина персонажа, част от които са споменати по-горе. Пропускам възрастната университетска преподавателка Мейбъл, която е в основата на омагьосването, трансформирането, порастването на Лили, за да оставя всеки да я види, както му е угодно.
Приятно представяне на Омагьосването тук.
Откъс от Омагьосването тук.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…