2010
Елена Алексиева
Има автори и книги, които ме карат да вярвам в бъдещето на българската литература и този сборник с разкази е една от тях. Изчетох го в един от най-натоварените ми периоди за последните няколко години и въпреки неистовото ми желание за сън, си поставях норматив от минимум един разказ всяка вечер преди сън. И тъй като разказите са 18, а понякога на мен ми се спеше наистина много, прочитането на всичките ми отне почти месец.
Съдържанието е изключително разнообразно – антиутопии са смесени с „обикновени” човешки истории, криминални разкази и фантастика. И ако по принцип бих била против такава микстура, в „Синдикатът на домашните любимци” тя се е получила много успешна. Сборникът носи името на разказ, в който тинейджъри отвличат бизнесмени, маскирани като животни. Личните ми фаворити са историята за полета към отвъдното в „Транзитно летище”, разказът за чужденеца в малкия български градец „Господин Бао” и потресаващият „Завръщане”, в който действието се развива на планетата Карнак.
Елена Алексиева пише много добре и се чете още по-добре.
Следващата ми литературна цел от същата авторка – „Читателска група 31”, а интригуваща звучи и пълната й библиография.
След отличаването й с наградата „Хеликон” дава следното интервю във в-к „Сега” за литературата – собствената, българската и така по веригата.