Skip to main content

Законът на любовта

2010
Това не е Лаура Ескивел, каквато я познават читателите й от „Като гореща вода за шоколад” и „Раздавачът на щастие” (преиздаден под заглавието „Със скоростта на желанието”). Или по-точно, тя прозира зад един нетипичен текст. Първите няколко страници звучат познато – безпаметната и същевременно с това безпощадна любов на испански завоевател към индианка в Южна Америка. Още в следващата глава действието се пренася напред във времето с близо 10 века, проследявайки обърканите обстоятелства около 14-хилядното прераждане на същите двама от първите страници.
Земята се подготвя за междупланетен футболен турнир, основният претендент за президент на планетата е лицемерна и опасна измамница, хората се придвижват чрез телепортиране, извършено е убийство – феномен, отдавна изкоренен от човешкото общество – и най-важната дейност е пречистването на аурата от негативните влияния на предишни прераждания.
В този контекст двамата герои, преследващи се неуспешно през вековете и животите, получават от все така вездесъщата и тромава администрация правото да са щастливи заедно, след като са изкупили миналите си грехове, но се озовават в центъра на глобална политическо-криминална конспирация.
И все пак Лаура Ескивел може да бъде открита в кратки пасажи като следния: „Когато няма памет, няма предубеждения. … Този, който приема само хората, които мислят като него, е сектант. Този, който убива в името на своята неоспорима истина, е инквизитор. Трябва да обичаме и уважаваме възгледите на всички, дори и те да не съвпадат с нашите, тъй като идеите са променливи. Светогледът ни може да се промени съвсем ненадейно и тогава си даваме сметка за цялото време, което сме изгубили в спорове и люти караници с някой, който, колкото и да е странно, е мислил както сега мислим ние. Единственото непроменимо нещо е Любовта, защото тя е само една и е вечна”.
Приятно четиво, изобилстващо от фина политическа и обществена сатира, деликатно комично пресъздаване на някои латиноамерикански порядки, които са непоклатими векове наред, странни любовни сцени и много въображение за това как ще изглежда светът след има няма 5 века.
А ето и една много позитивна анотация на "Законът на любовта" от Библиотеката. 
По тема

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците
Read more

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
Read more

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно
Read more