Skip to main content

Законът на любовта

2010
Това не е Лаура Ескивел, каквато я познават читателите й от „Като гореща вода за шоколад” и „Раздавачът на щастие” (преиздаден под заглавието „Със скоростта на желанието”). Или по-точно, тя прозира зад един нетипичен текст. Първите няколко страници звучат познато – безпаметната и същевременно с това безпощадна любов на испански завоевател към индианка в Южна Америка. Още в следващата глава действието се пренася напред във времето с близо 10 века, проследявайки обърканите обстоятелства около 14-хилядното прераждане на същите двама от първите страници.
Земята се подготвя за междупланетен футболен турнир, основният претендент за президент на планетата е лицемерна и опасна измамница, хората се придвижват чрез телепортиране, извършено е убийство – феномен, отдавна изкоренен от човешкото общество – и най-важната дейност е пречистването на аурата от негативните влияния на предишни прераждания.
В този контекст двамата герои, преследващи се неуспешно през вековете и животите, получават от все така вездесъщата и тромава администрация правото да са щастливи заедно, след като са изкупили миналите си грехове, но се озовават в центъра на глобална политическо-криминална конспирация.
И все пак Лаура Ескивел може да бъде открита в кратки пасажи като следния: „Когато няма памет, няма предубеждения. … Този, който приема само хората, които мислят като него, е сектант. Този, който убива в името на своята неоспорима истина, е инквизитор. Трябва да обичаме и уважаваме възгледите на всички, дори и те да не съвпадат с нашите, тъй като идеите са променливи. Светогледът ни може да се промени съвсем ненадейно и тогава си даваме сметка за цялото време, което сме изгубили в спорове и люти караници с някой, който, колкото и да е странно, е мислил както сега мислим ние. Единственото непроменимо нещо е Любовта, защото тя е само една и е вечна”.
Приятно четиво, изобилстващо от фина политическа и обществена сатира, деликатно комично пресъздаване на някои латиноамерикански порядки, които са непоклатими векове наред, странни любовни сцени и много въображение за това как ще изглежда светът след има няма 5 века.
А ето и една много позитивна анотация на "Законът на любовта" от Библиотеката

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…