Skip to main content

Законът на любовта

2010
Това не е Лаура Ескивел, каквато я познават читателите й от „Като гореща вода за шоколад” и „Раздавачът на щастие” (преиздаден под заглавието „Със скоростта на желанието”). Или по-точно, тя прозира зад един нетипичен текст. Първите няколко страници звучат познато – безпаметната и същевременно с това безпощадна любов на испански завоевател към индианка в Южна Америка. Още в следващата глава действието се пренася напред във времето с близо 10 века, проследявайки обърканите обстоятелства около 14-хилядното прераждане на същите двама от първите страници.
Земята се подготвя за междупланетен футболен турнир, основният претендент за президент на планетата е лицемерна и опасна измамница, хората се придвижват чрез телепортиране, извършено е убийство – феномен, отдавна изкоренен от човешкото общество – и най-важната дейност е пречистването на аурата от негативните влияния на предишни прераждания.
В този контекст двамата герои, преследващи се неуспешно през вековете и животите, получават от все така вездесъщата и тромава администрация правото да са щастливи заедно, след като са изкупили миналите си грехове, но се озовават в центъра на глобална политическо-криминална конспирация.
И все пак Лаура Ескивел може да бъде открита в кратки пасажи като следния: „Когато няма памет, няма предубеждения. … Този, който приема само хората, които мислят като него, е сектант. Този, който убива в името на своята неоспорима истина, е инквизитор. Трябва да обичаме и уважаваме възгледите на всички, дори и те да не съвпадат с нашите, тъй като идеите са променливи. Светогледът ни може да се промени съвсем ненадейно и тогава си даваме сметка за цялото време, което сме изгубили в спорове и люти караници с някой, който, колкото и да е странно, е мислил както сега мислим ние. Единственото непроменимо нещо е Любовта, защото тя е само една и е вечна”.
Приятно четиво, изобилстващо от фина политическа и обществена сатира, деликатно комично пресъздаване на някои латиноамерикански порядки, които са непоклатими векове наред, странни любовни сцени и много въображение за това как ще изглежда светът след има няма 5 века.
А ето и една много позитивна анотация на "Законът на любовта" от Библиотеката

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…