2009
Зелда Фицджералд
Всъщност започнах да чета „Нежна е нощта” на Скот Фицджералд поради две причини:
- Историята на сем. Фицджералд винаги ми е била безкрайно итересна.
- „Запази ми този валс” се оказа почти нечетима за мен.
Разбирам защо отзивите при публикуването на романа на Зелда са толкова противоречиви, клонящи към негативни, а първият тираж е много нисък, в сравнение с успехите на Скот – по-малко от 2000 копия, ако не се лъжа около 1300, от които се продават едва половината. Вероятно толкова са били хората, които са помнели лайфстайл звездата на 20-те години Зелда Фицджералд, която пише единствената си книга през 30-те години в лудница. А как стига до там е щателно, макар и твърде абстрактно за вкуса ми, описано в романа.
Повествованието започва от бащината къща на главната героиня, като едва ли у някой е останало съмнението, че прототип е самата Зелда. Както й че за първообраз на основния мъжки персонаж служи Скот. Следват любов, брак, дете, Франция, изневери, балет, изтощение… Биографията на първите 10 години от семейния живот на сем. Фицджералд, но описана от Зелда.
Книгата е интригуващо четиво за тези, които искат да видят и другата гледна точка (от тази на Скот). Но лично за мен се оказа твърде претенциозна, твърде хаотична, твърде абстрактна – като да разговаряш с човек, който ти е изключително любопитно да разпиташ за конкретно нещо, а той говори много красиво и абсолютно несвързано за напълно безинтересни за теб неща. Слушаш от уважение.
Изключително любопитно е оформлението на българското издание на „Запази ми този валс” – корицата е двойна, като на първата (снимката по-горе) присъства млада дама, отговаряща на съвременните представи за красота и сексапил. На вътрешната корица е Зелда и контрастът с днешния идеал за красота е невероятен.
И все пак има невероятен чар мотивът за плажа, Ривиерата, за американците, лутащи се из Франция в търсене на забавления. През 20-те години бохемството е имало стил, изисквали са се интелект и способност за отдаване на пороците с финес. Днес да поддържаш остроумен диалог на 5 джина отдавна не е адмирирано качество. Мисля, че 20-те години на ХХ век биха ми харесали.