Skip to main content

Запази ми този валс


2009
Зелда Фицджералд
Всъщност започнах да чета „Нежна е нощта” на Скот Фицджералд поради две причини:
  1. Историята на сем. Фицджералд винаги ми е била безкрайно итересна.
  2. „Запази ми този валс” се оказа почти нечетима за мен. 
Разбирам защо отзивите при публикуването на романа на Зелда са толкова противоречиви, клонящи към негативни, а първият тираж е много нисък, в сравнение с успехите на Скот – по-малко от 2000 копия, ако не се лъжа около 1300, от които се продават едва половината. Вероятно толкова са били хората, които са помнели лайфстайл звездата на 20-те години Зелда Фицджералд, която пише единствената си книга през 30-те години в лудница. А как стига до там е щателно, макар и твърде абстрактно за вкуса ми, описано в романа.
Повествованието започва от бащината къща на главната героиня, като едва ли у някой е останало съмнението, че прототип е самата Зелда. Както й че за първообраз на основния мъжки персонаж служи Скот. Следват любов, брак, дете, Франция, изневери, балет, изтощение… Биографията на първите 10 години от семейния живот на сем. Фицджералд, но описана от Зелда.
Книгата е интригуващо четиво за тези, които искат да видят и другата гледна точка (от тази на Скот). Но лично за мен се оказа твърде претенциозна, твърде хаотична, твърде абстрактна – като да разговаряш с човек, който ти е изключително любопитно да разпиташ за конкретно нещо, а той говори много красиво и абсолютно несвързано за напълно безинтересни за теб неща. Слушаш от уважение.
Изключително любопитно е оформлението на българското издание на „Запази ми този валс” – корицата е двойна, като на първата (снимката по-горе) присъства млада дама, отговаряща на съвременните представи за красота и сексапил. На вътрешната корица е Зелда и контрастът с днешния идеал за красота е невероятен. 









 И все пак има невероятен чар мотивът за плажа, Ривиерата, за американците, лутащи се из Франция в търсене на забавления. През 20-те години бохемството е имало стил, изисквали са се интелект и способност за отдаване на пороците с финес. Днес да поддържаш остроумен диалог на 5 джина отдавна не е адмирирано качество. Мисля, че 20-те години на ХХ век биха ми харесали.  

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…