Skip to main content

Запази ми този валс


2009
Зелда Фицджералд
Всъщност започнах да чета „Нежна е нощта” на Скот Фицджералд поради две причини:
  1. Историята на сем. Фицджералд винаги ми е била безкрайно итересна.
  2. „Запази ми този валс” се оказа почти нечетима за мен. 
Разбирам защо отзивите при публикуването на романа на Зелда са толкова противоречиви, клонящи към негативни, а първият тираж е много нисък, в сравнение с успехите на Скот – по-малко от 2000 копия, ако не се лъжа около 1300, от които се продават едва половината. Вероятно толкова са били хората, които са помнели лайфстайл звездата на 20-те години Зелда Фицджералд, която пише единствената си книга през 30-те години в лудница. А как стига до там е щателно, макар и твърде абстрактно за вкуса ми, описано в романа.
Повествованието започва от бащината къща на главната героиня, като едва ли у някой е останало съмнението, че прототип е самата Зелда. Както й че за първообраз на основния мъжки персонаж служи Скот. Следват любов, брак, дете, Франция, изневери, балет, изтощение… Биографията на първите 10 години от семейния живот на сем. Фицджералд, но описана от Зелда.
Книгата е интригуващо четиво за тези, които искат да видят и другата гледна точка (от тази на Скот). Но лично за мен се оказа твърде претенциозна, твърде хаотична, твърде абстрактна – като да разговаряш с човек, който ти е изключително любопитно да разпиташ за конкретно нещо, а той говори много красиво и абсолютно несвързано за напълно безинтересни за теб неща. Слушаш от уважение.
Изключително любопитно е оформлението на българското издание на „Запази ми този валс” – корицата е двойна, като на първата (снимката по-горе) присъства млада дама, отговаряща на съвременните представи за красота и сексапил. На вътрешната корица е Зелда и контрастът с днешния идеал за красота е невероятен. 









 И все пак има невероятен чар мотивът за плажа, Ривиерата, за американците, лутащи се из Франция в търсене на забавления. През 20-те години бохемството е имало стил, изисквали са се интелект и способност за отдаване на пороците с финес. Днес да поддържаш остроумен диалог на 5 джина отдавна не е адмирирано качество. Мисля, че 20-те години на ХХ век биха ми харесали.  

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…