Skip to main content

Най-вдъхновяващите бизнес четива

Най-вдъхновяващите бизнес четива предлага Мениджър, доверявайки се на редакторите на CNBC. По-долу е както списъкът с книгите, така и интересни неща, които могат да се намерят на български за тях:
„Умножителите: как най-добрите лидери правят света по-умен” от Лиз Уайзман: Авторката разделя два основни типа лидери – „Умножителите” и „Намалителите”. Първите умеят да извличат най-доброто от себе си и служителите си, докато вторите оставят таланта и ресурсите да се пилеят.
„На ръба” от Хенри Полсън: Бившият генерален директор на „Голдман Сакс” и финансов министър на САЩ пише за световната икономическа криза и за борбата на финансовите лидери да спрат срутването в пропастта.
„Доставяме щастие: път към печалбата” от Тони Хсие: Главният изпълнителен директор на онлайн търговеца на дребно Zappos.com, който всяка година реализира продажби за над 1 млрд долара, споделя уроците, които е научил от бизнеса и живота. Съветите му? „Плащайте на служителите по 2000 долара, за да напуснат!” „Приоритет №1 е културата на компанията!” „Изучавайте науката за щастието и я прилагайте в бизнеса си!”
„Сляпо спускане” от Джеймс Табор: Издаваният и в България автор описва вдъхновяващо изследването на най-дълбоките пещери на Земята. Приключенски разказ за трудностите и преодоляването им в екстремна среда, който, макар и не точно бизнес четиво, е поучителен и вдъхновяващ за всеки, който живее живота си като предизвикателство.
На български от Табор може да се открие "Династията на Исус".
„Големият залог. Машината на Страшния съд отвътре” от Майкъл Луис: Историята на един разочарован талант от Уолстрийт. Луис анализира корените на последната финансова криза и алчността на американските пазари.
А ето и мнението на Книголандия за "Големият залог".
„Приключения сред мравки” от Марк Мофет: Известният като „Индиана Джоунс на ентомологията” Мофет е пропътувал целия свят, за да изучава мравките. Какви майстори са те в разработването на нишите! Дупки, цепнатини, хралупи – мравката знае прекрасно как да използва територията и ресурсите си. А мравките от Амазонската джунгла умеят прекрасно да накарат другите да работят за тях. Какъв прекрасен пример от природата, нали?
На българския читател Мофет е повече известен с жабите, обаче.
„Краят на Уолстрийт” от Роджър Лоуенстийн: Какви са причините и следствията от краха на американската финансова основа? Сочни клюки и задълбочен анализ характеризират книгата на Лоуенстийн, която доказва, че кризата започва много преди падението на „Леман Брадърс”.
„Добрата страна на ирационалността: неочакваната полза от това да избягваме логиката на работа и вкъщи” от Дан Ариели: Ексцентричният поведенчески икономист от MIT и Duke предлага една по-позитивна гледна точка към човешката ирационалност, която се отразява на живота, бизнеса и обществените нагласи. Той изследва Ефекта IKEA („ако изградите нещо сами, гордостта и сантименталната привързаност вероятно ще ви дадат преувеличена представа за стойността му”) и Ефекта Бейби Джесика (защо реагираме на страданието на един човек, но не и на проблемите на множеството), за да препоръча как да направим истински промени в живота и личността си, в работата, иновациите, мениджмънта и управлението. И всичко това с много хумор, самоирония и любов към човешката ексцентричност.
Капитал предлага интересно представяне на книгата, дори се изкушавам да си я поръчам на английски, а не да чакам някое издателство да се сети за нея.
„Преработване” от Джейсън Фрайд и Дейвид Хенсън: Американците от компанията за уебапликации 37signals организираха Световния ден за бойкотиране на делови срещи (19 януари). Те нарушават всички правила и печелят. Отново и отново доказват, че обичайният начин не е правилният. Книгата е безпощадно натрупване от остри, ясни съвети за успеха.
А ето и какво казва Фрайд за ТЕД
„Момчето, което впрегна вятъра” от Уилям Камквамба: Авторът е от крайно бедно селце в Малави. Ходи на училище до 14-годишна възраст, след което трябва да спре, за да работи. Започва да се увлича от книгите в библиотеката и в една от тях вижда картинка на вятърна мелница и генератор. Предприемчивият тийнейджър преравя бунища и складове, за да събере материал за първия вятърен генератор в региона, който снабдява дома на 14-годишното момче с електричество. През следващите години той ъпгрейдва творението си и впряга вятъра във водна помпа, която да помага на родителите му. Невероятната история на Камквамба се превръща във вдъхновение и за най-закоравелите бизнес акули от Уолстрийт.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…