Skip to main content

Нежна е нощта

2011
Франсис Скот Фицджералд
Книгата беше преиздадена наскоро, но само за последните 10 години това е третото или четвъртото й издание, без да броим включването й в сборници (с „Великият Гетсби” през 2001 г. например).
Докато я четях, осъзнавах, че в главата ми се загнездва един въпрос и той е как са оцелели тези хора след саморазрушението, на което са се подлагали в продължение на години – физическо и емоционално. Не са оцелели. „Покажете ми героя и аз ще ви напиша трагедия” – това казва Скот Фицджералд за писането си, но прилага същия принцип и за собствения си живот. Поколението американски автори, преживели по-голяма част от 20-те години в скитане, основно в Европа, се характеризира с ниска степен на преживиямост. Самият Фицдгералд умира през 1940 година на 43 години от масиран инфаркт. Съпругата му Зелда изгаря в пожар 8 години по-късно в психиатрична клиника, лекувайки повече от 15 години шизофрения. Приятелят му Хемингуей се самоубива на 62 години, вчера се навършиха 50 години.
За „Нежна е нощта” много критици казват, че не е най-добрият роман на Фицджералд. В класацията на Монд 100-те най-велики книги на 20 век въобще не присъства, за сметка на „Великият Гетсби”, класиран на 46-о място. В „Голямото четене” българските читатели също класираха по-напред по-популярния му роман (57-о място), оставяйки „Нежна е нощта” на 62-а позиция.
Вероятно най-трудно е да пишеш за нещо, което сам си преживял, да описваш едновременно най-щастливите и най-разрушителните си години. В „Нежна е нощта” Скот дава на героите си имена, различни от неговото и на съпругата му, но приликата с действителния им живот е повече от очевидна. Той е популярен, обаятелен, с утвърдена кариера, тя е душевно болна. Животът им е постоянен празник и така до големия крах. Обречеността лъха от всяко описание на вечеря, обед, малък джин за закуска, дуел на пияна глава, вечеря с остроумни разговори и леещо се вино, уиски в задимен парижки бар, изневяра или почти…
Симптоматична за времето си книга. Но сблъсъкът, контрастът с прагматичното и лишено от разюздано и същевременно с това изтънчено бохемство настояще е твърде ярък. Облъченият от реалността съвременен човек вероятно ще вижда в алкохолните вакханалии най-малкото тежка цироза, а не източник на вдъхновение.
Все още ми е трудно да „дефинирам” тази книга. Твърде много противоречи на собствените ми разбирания за живота. Но въпреки това дори аз за мъничко се влюбих в главния персонаж Дик Дайвър и в разрушителната му любов с пациентката и съпругата му Никол. Точно както от години съм влюбена в безумната история на Скот и Зелда Фицджералд. И както пее Lisa Stensfield Why do we call it love.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…