2.7.11

Победа за нещотърсачите

С малко закъснение, но все пак, класацията за любима детска книжка на четящите българи занима и мен. Хубаво е, че на първо място е класирана Пипи Дългорот чорапче" на Астрид Линдгрен. Ето и как с гласуване беше подредена челната десятка:
1. „Пипи Дългото чорапче”, Астрид Линдгрен – 16,238% от гласовете
2. „Хари Потър”, Джоан Роулинг – 15,027%
3. „Патиланско царство”, Ран Босилек – 12.43%
4. „Мечо Пух”, Алън Милн – 10,372%
5. „Емил от Льонеберя”, Астрид Линдгрен – 8,885%
6. „Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери – 8,872%
7. „Здрач”, Стефани Майър – 7,546%
8. „Ян Бибиян”, Елин Пелин – 7,331%
9. „Карлсон, който живее на покрива”, Астрид Линдгрен – 7,129%
10. „Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол – 6,169%
Продължавам да смятам, че две от книгите нямат място в класацията не поради липсата им на литературни качества, а поради слабата им връзка с детската възраст. Първата е „Малкият принц” – твърде сложна като смисъл книга, която в разговор не един учител ми е споделял, че е абсурд да се изучава в началния курс на средното образование. Втората книга е „Здрач”, която е по-подходяща за тийнейджърската, отколкото за детската възраст.
И малко любопитна информация:
Астрид Линдгрен е вторият писател, удостоен с наградата „Ханс Кристиан Андерсен”, известна като Нобела за детска литература. Тя я получава през 1958 г., непосредствено след Елеанор Фарджън и преди Ерих Кестнер, Майк Дежон, Рене Жули, Туве Янсон, Джеймс Крюз, Джани Родари… Определено Кестнер и Родари ми липсваха в класацията, „Приключенията на Лукчо”, „Двойната Лотхен” и „Хвърчащата класна стая” бяха сред любимите ми детски книжки.

No comments: