Skip to main content

Победа за нещотърсачите

С малко закъснение, но все пак, класацията за любима детска книжка на четящите българи занима и мен. Хубаво е, че на първо място е класирана Пипи Дългорот чорапче" на Астрид Линдгрен. Ето и как с гласуване беше подредена челната десятка:
1. „Пипи Дългото чорапче”, Астрид Линдгрен – 16,238% от гласовете
2. „Хари Потър”, Джоан Роулинг – 15,027%
3. „Патиланско царство”, Ран Босилек – 12.43%
4. „Мечо Пух”, Алън Милн – 10,372%
5. „Емил от Льонеберя”, Астрид Линдгрен – 8,885%
6. „Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери – 8,872%
7. „Здрач”, Стефани Майър – 7,546%
8. „Ян Бибиян”, Елин Пелин – 7,331%
9. „Карлсон, който живее на покрива”, Астрид Линдгрен – 7,129%
10. „Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол – 6,169%
Продължавам да смятам, че две от книгите нямат място в класацията не поради липсата им на литературни качества, а поради слабата им връзка с детската възраст. Първата е „Малкият принц” – твърде сложна като смисъл книга, която в разговор не един учител ми е споделял, че е абсурд да се изучава в началния курс на средното образование. Втората книга е „Здрач”, която е по-подходяща за тийнейджърската, отколкото за детската възраст.
И малко любопитна информация:
Астрид Линдгрен е вторият писател, удостоен с наградата „Ханс Кристиан Андерсен”, известна като Нобела за детска литература. Тя я получава през 1958 г., непосредствено след Елеанор Фарджън и преди Ерих Кестнер, Майк Дежон, Рене Жули, Туве Янсон, Джеймс Крюз, Джани Родари… Определено Кестнер и Родари ми липсваха в класацията, „Приключенията на Лукчо”, „Двойната Лотхен” и „Хвърчащата класна стая” бяха сред любимите ми детски книжки.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…