Skip to main content

Орхан Памук в София

Пиша, защото животът е кратък. Искам да опиша красотата. Това заяви свободното перо на турската литература - световноизвестният писател Орхан Памук. Той бе посрещнат с аплодисменти в препълнената Аула на Софийския университет, където се срещна със свои български колеги и почитатели. Знаменитият автор каза тези думи като продължение на цитата от словото му "Куфарът на моя баща" при връчването на Нобеловата награда за литература в Стокхолм. Разговора с Орхан Памук води литературоведът и преподавател в СУ доц. Бойко Пенчев. Турският белетрист за първи път е в София, но заяви: Сякаш си спомням нещо, което съм виждал. Чувствам се у дома си и се чудя какво ме кара да се чувствам така. Той сподели един свой спомен за България: „Прекарах две години в САЩ и в един момент започнах да копнея за турско сирене, но в Ню Йорк се оказа, че турското сирене е българско. Ние сме много близки - България и Турция." Според него, обаче, България и Турция си остават малко провинциални държави -макар ние вече да сме в Европейския съюз, а Турция да става все по-богата. Според турския автор живеенето извън центъра на света има предимства, но преди всичко трябва да оцелееш. „След като оцелеем и то славно, ей богу, има много предимства", каза нобеловият лауреат. Той е уверен, че в нашата дигитализирана епоха, начинът по който си спомняме няма да се промени. „Четенето ще остане. Паметта е свързана с думите. Думите оживяват, а литературата има силата да ни трогва. Именно затова ние ще продължаваме да пишем", каза Орхан Памук и разкри: „Сега пиша роман за един уличен търговец, който продава боза. Ще се опитам да ви разкажа за един човек, който оцелява..." (по Нюз. БГ)
Никога не съм крила смесените си чувства към книгите на Орхан Памук. Трябваше да прочета три от тях, за да осъзная, че това не е моят автор. Но че въпреки това е много добър. Осланям се на отзивите на други четащи, вярвам, че те се доближават в по-голяма степен до истината:
"Името ми е Червен" в Книголандия
"Сняг" в Аз чета
Лично аз бих препоръчала "Сняг". Но е нужно предупреждението, че при Памук присъства една особеност, която забелязах в съвременната арабска литература - мотивът за страданието, за самотата като всепоглъщаща бездна. И няма никакъв стремеж за измъкване от тази бездна, сякаш с всяка частица от себе си героите се стремят да потънат по-дълбоко в нея, изпитвайки цялото мазохистично удоволствие от давенето. Личният ми избор за музикален съпровот е Мира Ауад.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…