19.5.11

Орхан Памук в София

Пиша, защото животът е кратък. Искам да опиша красотата. Това заяви свободното перо на турската литература - световноизвестният писател Орхан Памук. Той бе посрещнат с аплодисменти в препълнената Аула на Софийския университет, където се срещна със свои български колеги и почитатели. Знаменитият автор каза тези думи като продължение на цитата от словото му "Куфарът на моя баща" при връчването на Нобеловата награда за литература в Стокхолм. Разговора с Орхан Памук води литературоведът и преподавател в СУ доц. Бойко Пенчев. Турският белетрист за първи път е в София, но заяви: Сякаш си спомням нещо, което съм виждал. Чувствам се у дома си и се чудя какво ме кара да се чувствам така. Той сподели един свой спомен за България: „Прекарах две години в САЩ и в един момент започнах да копнея за турско сирене, но в Ню Йорк се оказа, че турското сирене е българско. Ние сме много близки - България и Турция." Според него, обаче, България и Турция си остават малко провинциални държави -макар ние вече да сме в Европейския съюз, а Турция да става все по-богата. Според турския автор живеенето извън центъра на света има предимства, но преди всичко трябва да оцелееш. „След като оцелеем и то славно, ей богу, има много предимства", каза нобеловият лауреат. Той е уверен, че в нашата дигитализирана епоха, начинът по който си спомняме няма да се промени. „Четенето ще остане. Паметта е свързана с думите. Думите оживяват, а литературата има силата да ни трогва. Именно затова ние ще продължаваме да пишем", каза Орхан Памук и разкри: „Сега пиша роман за един уличен търговец, който продава боза. Ще се опитам да ви разкажа за един човек, който оцелява..." (по Нюз. БГ)
Никога не съм крила смесените си чувства към книгите на Орхан Памук. Трябваше да прочета три от тях, за да осъзная, че това не е моят автор. Но че въпреки това е много добър. Осланям се на отзивите на други четащи, вярвам, че те се доближават в по-голяма степен до истината:
"Името ми е Червен" в Книголандия
"Сняг" в Аз чета
Лично аз бих препоръчала "Сняг". Но е нужно предупреждението, че при Памук присъства една особеност, която забелязах в съвременната арабска литература - мотивът за страданието, за самотата като всепоглъщаща бездна. И няма никакъв стремеж за измъкване от тази бездна, сякаш с всяка частица от себе си героите се стремят да потънат по-дълбоко в нея, изпитвайки цялото мазохистично удоволствие от давенето. Личният ми избор за музикален съпровот е Мира Ауад.

No comments: