Skip to main content

Календар с разкази


2011
Александър Шпатов
Купих си книгата заради Imelda Markoff и, честно казано, съм й признателна за подтика. Разтоварващо четиво са тези календарни разкази – 12 за всеки един от месеците през годината и по един за Коледа и Великден. Естествено, непредубеденият читател е заинтригуван още от квалификацията на корицата – „Най-обещаващият млад български автор”. После, гърба на книгата, с изключителното позитивната мини-анотация на Любен Дилов-син. А ако минеш и през Книголандия не ти остава друго, освен да вземеш книгата, да я прочетеш (стига ти и една вечер в интервала края на централните новини – лягане без голямо закъснение) и да решиш сам.
Действително календарните разкази издават един обещаваш писател. Но книгата ме накара да се замисля, че текстът е като хората – в началото е млад, незрял, с опита, с времето се развива (ако има потенциал за това, разбира се), расте, съзрява. Е, за разлика от хората, текстът рядко остарява до степен на деменция и, ако си заслужава, много трудно умира, например при изпепеляващ пожар на ръкописа и т.н.
Обратно на темата – текстовете на Шпатов са млади, но действително многообещаващи, определено с потенциал. Въпреки че жаргонът ми е напълно познат и присъщ, на хартия ми се струва малко прекален. Темите на част от разказите създават усещането, че авторът е в първата половина на 20-те години. Останалите – че е във втората. А може би истината е някъде по средата. 25-годишнината е важен вододел. След него хем си ти, хем вече си… голям.
Тъй като съм привърженик на литература с фокус върху психологическото задълбаване, личните ми фаворити станаха именно разказите с повече психология – януари със сблъсъка на реалностите (и особено персонажа на адската майката), ноември с конфликтното съприкосновение на националните характеристики и колосалното количество домашна ракия и август – с романтиката и напомнянето какъв е вкусът на сурови бадеми в летните горещини. Останалите ми се сториха повърхностни. Количествено двете групи са сравнително изравнени, което е хубаво. Срещала съм много по-слаби сборници и автори, които обаче продължават да пишат, не, да бълват. Тях не съм ги чела повече. Но Шпатов определено ще го следя с интерес и ще прочета и следващата му книга. Надявам се „ентусиаст” на корицата да не се отнася само до името на издателството, а и до автора персонално, защото следваща книга трябва да има.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…