2011
Александър Шпатов
Купих си книгата заради Imelda Markoff и, честно казано, съм й признателна за подтика. Разтоварващо четиво са тези календарни разкази – 12 за всеки един от месеците през годината и по един за Коледа и Великден. Естествено, непредубеденият читател е заинтригуван още от квалификацията на корицата – „Най-обещаващият млад български автор”. После, гърба на книгата, с изключителното позитивната мини-анотация на Любен Дилов-син. А ако минеш и през Книголандия не ти остава друго, освен да вземеш книгата, да я прочетеш (стига ти и една вечер в интервала края на централните новини – лягане без голямо закъснение) и да решиш сам.
Действително календарните разкази издават един обещаваш писател. Но книгата ме накара да се замисля, че текстът е като хората – в началото е млад, незрял, с опита, с времето се развива (ако има потенциал за това, разбира се), расте, съзрява. Е, за разлика от хората, текстът рядко остарява до степен на деменция и, ако си заслужава, много трудно умира, например при изпепеляващ пожар на ръкописа и т.н.
Обратно на темата – текстовете на Шпатов са млади, но действително многообещаващи, определено с потенциал. Въпреки че жаргонът ми е напълно познат и присъщ, на хартия ми се струва малко прекален. Темите на част от разказите създават усещането, че авторът е в първата половина на 20-те години. Останалите – че е във втората. А може би истината е някъде по средата. 25-годишнината е важен вододел. След него хем си ти, хем вече си… голям.
Тъй като съм привърженик на литература с фокус върху психологическото задълбаване, личните ми фаворити станаха именно разказите с повече психология – януари със сблъсъка на реалностите (и особено персонажа на адската майката), ноември с конфликтното съприкосновение на националните характеристики и колосалното количество домашна ракия и август – с романтиката и напомнянето какъв е вкусът на сурови бадеми в летните горещини. Останалите ми се сториха повърхностни. Количествено двете групи са сравнително изравнени, което е хубаво. Срещала съм много по-слаби сборници и автори, които обаче продължават да пишат, не, да бълват. Тях не съм ги чела повече. Но Шпатов определено ще го следя с интерес и ще прочета и следващата му книга. Надявам се „ентусиаст” на корицата да не се отнася само до името на издателството, а и до автора персонално, защото следваща книга трябва да има.