Петдесет велики разказвачи Том ІІ

2011

Чудесен сборник с 25 разказа на Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Константин Паустовски, Андре Мороа, Анри Троая, Хулио Кортасар, Ърнест Хемингуей, Уилям Сароян, Франк О`Конър, Карел Чапек, Хайнрих Бьол, Алберто Моравия, Съмърсет Моъм, Ъруин Шоу, Алън Силитоу, Карлос Фуентес, Рей Бредбъри, Херман Хесе, Иво Андрич, Ромен Гари, Греъм Грийн, Маргарет Драбъл, Джон Ъпдайк, Кърт Вонегът и Милан Кундера.

Може би единственият текст, който изобщо не ми се вписа в картината на цялостното звучене на сборника, е „Преображенията на Пиктор” на Хесе.

Авторите, които вече познавах, не ме разочароваха, особено „Двете Елени” на Фуентес и „Жената на камъка” на Андрич, просто блестящи текстове!

Бях позабравила за Кундера, но след „Игра на автостоп” определено ще си го „припомня” с нещо, което не съм чела.

От класиците, до които не съм стигала в читателската си практика и които присъстват в сборника, Греъм Грийн („Запазен периметър”) и Джон Ъпдайк („Семеен живот в Америка”) ми влизат в плановете за следващите няколко читателски месеца.

Любопитна съм по отношение на Драбъл, „А тези, които помнят” е един от най-искрено и непринудено звучащите текстове за срещите и разминаванията в любовта, които съм чела.

А „Не се рови надълбоко” на Моравия с прекрасното си и тънко чувство за хумор го нарежа сред фаворитите ми от сборнита.

От сайтовете на няколко книжарници разбрах, че вторият том е издаден тази година, а първият – миналата. Чудесен подарък са, особено в комплект. В първия са включени автори кат Чехов, О'Хенри, Мопасан, Марк Твен, Джек Лондон, Луиджи Пирандело, Аугуст Стриндберг, Джеймс Джойс, Рюноске Акутагава, Скот Фитцджералд. Дано не се е изчерпал вече.

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците ...

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно ...