Skip to main content

Петдесет велики разказвачи Том ІІ

2011
Чудесен сборник с 25 разказа на Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Константин Паустовски, Андре Мороа, Анри Троая, Хулио Кортасар, Ърнест Хемингуей, Уилям Сароян, Франк О`Конър, Карел Чапек, Хайнрих Бьол, Алберто Моравия, Съмърсет Моъм, Ъруин Шоу, Алън Силитоу, Карлос Фуентес, Рей Бредбъри, Херман Хесе, Иво Андрич, Ромен Гари, Греъм Грийн, Маргарет Драбъл, Джон Ъпдайк, Кърт Вонегът и Милан Кундера.
Може би единственият текст, който изобщо не ми се вписа в картината на цялостното звучене на сборника, е „Преображенията на Пиктор” на Хесе.
Авторите, които вече познавах, не ме разочароваха, особено „Двете Елени” на Фуентес и „Жената на камъка” на Андрич, просто блестящи текстове!
Бях позабравила за Кундера, но след „Игра на автостоп” определено ще си го „припомня” с нещо, което не съм чела.
От класиците, до които не съм стигала в читателската си практика и които присъстват в сборника, Греъм Грийн („Запазен периметър”) и Джон Ъпдайк („Семеен живот в Америка”) ми влизат в плановете за следващите няколко читателски месеца.
Любопитна съм по отношение на Драбъл, „А тези, които помнят” е един от най-искрено и непринудено звучащите текстове за срещите и разминаванията в любовта, които съм чела.
А „Не се рови надълбоко” на Моравия с прекрасното си и тънко чувство за хумор го нарежа сред фаворитите ми от сборнита.
От сайтовете на няколко книжарници разбрах, че вторият том е издаден тази година, а първият – миналата. Чудесен подарък са, особено в комплект. В първия са включени автори кат Чехов, О'Хенри, Мопасан, Марк Твен, Джек Лондон, Луиджи Пирандело, Аугуст Стриндберг, Джеймс Джойс, Рюноске Акутагава, Скот Фитцджералд. Дано не се е изчерпал вече.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…