Skip to main content

Петдесет велики разказвачи Том ІІ

2011
Чудесен сборник с 25 разказа на Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Константин Паустовски, Андре Мороа, Анри Троая, Хулио Кортасар, Ърнест Хемингуей, Уилям Сароян, Франк О`Конър, Карел Чапек, Хайнрих Бьол, Алберто Моравия, Съмърсет Моъм, Ъруин Шоу, Алън Силитоу, Карлос Фуентес, Рей Бредбъри, Херман Хесе, Иво Андрич, Ромен Гари, Греъм Грийн, Маргарет Драбъл, Джон Ъпдайк, Кърт Вонегът и Милан Кундера.
Може би единственият текст, който изобщо не ми се вписа в картината на цялостното звучене на сборника, е „Преображенията на Пиктор” на Хесе.
Авторите, които вече познавах, не ме разочароваха, особено „Двете Елени” на Фуентес и „Жената на камъка” на Андрич, просто блестящи текстове!
Бях позабравила за Кундера, но след „Игра на автостоп” определено ще си го „припомня” с нещо, което не съм чела.
От класиците, до които не съм стигала в читателската си практика и които присъстват в сборника, Греъм Грийн („Запазен периметър”) и Джон Ъпдайк („Семеен живот в Америка”) ми влизат в плановете за следващите няколко читателски месеца.
Любопитна съм по отношение на Драбъл, „А тези, които помнят” е един от най-искрено и непринудено звучащите текстове за срещите и разминаванията в любовта, които съм чела.
А „Не се рови надълбоко” на Моравия с прекрасното си и тънко чувство за хумор го нарежа сред фаворитите ми от сборнита.
От сайтовете на няколко книжарници разбрах, че вторият том е издаден тази година, а първият – миналата. Чудесен подарък са, особено в комплект. В първия са включени автори кат Чехов, О'Хенри, Мопасан, Марк Твен, Джек Лондон, Луиджи Пирандело, Аугуст Стриндберг, Джеймс Джойс, Рюноске Акутагава, Скот Фитцджералд. Дано не се е изчерпал вече.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…