19.4.11

Гардеробът


2004
Пиер Буржад
За автора на български няма почти нищо, ако не броим леко странното представяне на издателство „Леге артис”, а именно:
„Буржад, Пиер Роден през 1927 г. в страната на баските, завършва право и става адвокат. Първите си крачки в писателското поприще той прави на 38-годишна възраст. Интересуват го теми: порокът, прекрачването на границите, еротиката, а също и смъртта. Не може да бъде класифициран към определен жанр. Има репутацията на автор с пиперлив език. Писал е криминални романи, еротични текстове, художествени текстове за алжирската война и геноцида над евреите. Публикува петдесетина книги (романи, новели, поезия, интервюта). Сборникът разкази "Безсмъртната" (Леге Артис, 2000) го нарежда в постбатайското течение. През 1983 г. почти получава Гонкур за "Змиите". Театралното му творчество (над 15 пиеси) отразява политическите и социални проблеми на нашето време:  войната в Испания, нацизма, Европа в търсене на своята идентичност или тоталитаризма чрез неизкоренимия свят на неговата администрация”.
Не знам какво означава „почти” да получиш „Гонкур”. „Страната на баските” и „постбатайско течение” оставям без коментар. Първото, посредством Уикипедия, локализирах като Южна Франция. Второто все още е непознат термин за мен.
А всъщност „Гардеробът” е блестяща политическа повест, стигаща до тази крайност в открояването на разликите между тоталитарния Изток и демократичния Запад, при която съществени разлики няма. В нея се разказва историята на източногерманеца Фокер, който избягва в Западна Германия, като преди това изяжда завещания от баба му любим гардероб. А на Запад го очакват медиите, пропагандата, славата, парите, демокрацията, правото на избор и още куп открития за свободния живот. „Тук човекът се превърна в нищо за десет минути” – това заключение прави Фокер, когато първото нещо, на което става свидетел на „Западна” територия, е брутална катастрофа. И си припомня, че на изток поне труповете по Стената гният около година. А на финала се прокрадва изводът „Кой знае какво би намерил човек, ако върви безкрайно през Запада? Изтока, може би?”
Смисълът на дългата стотина страници повест се заключва в поместения на задната корица цитат на Ноам Чомски „За демокрацията пропагандата е онова, което е насилието за диктатурата”.

No comments: