Skip to main content

Мъките на един американец

2009
Сири Хуствет

„В живота ни няма вече видения.
В сънищата ни –
няма живот.”
(из „Тристишия” на Борис Христов)

„Мъките на един американец” е една от най-приятните и същевременно с това дълбоки книги, които съм чела напоследък. Първоначално силно ме заинтригува фактът, че разказът тече от името на мъж, а писателят е жена. Очаквах провал в това направление, но такъв няма. Дори сексуалността, която не е твърде много и в никакъв случай вулгарно застъпена в книгата, е много на място, много истинска, човешка, обикновена и може би заради това тъжна, без изход и без отговор. Като самата книга. Като живота.
А иначе от задната корица на книгата става ясно, че това е четвъртият от общо пет романа на Сири Хуствет и вторият, преведен на български (след „Какво оличах”). Хуствет е спътницата в живота на Пол Остър, автор на разкази и поезия, със скандинавски произход и с нарастваща популярност в САЩ.
„Мъките на един американец” стартира със заравянето на брат и сестра на средна възраст във вещите и дневниците на току-що починалия им баща. През изтичащата пред погледа на читателя година до края на романа не се случва нищо кой знае колко разтърсващо или необикновено. Вероятно защото тази година е време на натрупване на информация, размисли, равносметки. Разтърсващите събития са в миналото, текстът представя преживяването им или поне опитите за справяне със смъртта на бащата, с неизвестностите на миналото, с терора и най-вече със самотата. Мантрата на главния герой „Колко съм самотен”, която той установява, че несъзнателно повтаря все по-често, неусетно се вселява и в читателя. Колко самотен може да бъде човек в своето семейство, в своя град, в своя живот? И как в това може да няма никаква драма.

Две стихотворения на Салваторе Куазимодо се въртяха в съзнанието ми през цялото време, докато четях романа:
„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч:
И ненадейно пада вечерта”

„У мен се спуска вечер:
залязващи води обливат
ръцете ми тревисти.
Криле отпуснати трептят
в мъждивото небе: сърцето бяга
и аз съм пръст безплодна.
А дните са развалини”.

Един кратък откъс от романа, показателен за темперамента и характерния стил на протичане на мисълта на главния герой:
„В деня, когато двамата с Инга се залавяме за работа, времето отвън е неприятно. През огромния прозорец виждам тънък снежен пласт под едно небе с цвят на стомана. Усещам застаналата зад гърба ми Инга и долавям нейното дишане. Майка ни, Марит, спи, а племенницата ми, Соня, се е свила някъде из къщата с книга в ръка. Издърпвам чекмедже от кантонерката и внезапно съм завладян от представата, че се готвим да изтръскаме едно човешко съзнание, да разчленим цял човешки живот и без всякакво предупреждение в моето въображение се пръква образът на труп, който съм разрязал като студент в медицинския факултет – неговият гръден кош зее отворен върху масата за дисекция. Колегaтa ми Роджър Абът го е нарекъл Туидълдъм, Дъм-дъм или просто Дъм. „Ерик, бутни малко от вътрешностите на Дъм. Това се казва хипертрофия.“ За миг си представям спихнатия вътре в него бял дроб на баща ми, а сетне си спомням как ръката му силно стисна моята, преди да напусна болничната стаичка – там за последен път го видях жив. Изпитвам облекчение при мисълта, че е кремиран”.

Интересна статия за Сири Хуствет в Гардиън.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…