Skip to main content

Кажи „да”

2010
Елизабет Гилбърт
Малко след като прочетох "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт, от която бях очарована, ми попадна "Кажи „да” – нещо като продължение, но не съвсем.
Действително историята продължава от там, където е останала Гилбърт в края на най-популярната си книга – тя и Фелипе (по-известен като Хавиер Бардем, разбира се), осъществяващи мисията „трансгранична любов”. Намесата на американските гранични власти обаче измисля най-подходящото изпитание за всяка двойка, а именно – брак или нищо. Следват десетки страници представяне на вътрешната борба на Гилбърт „за” и „против” брака, подкрепена със сериозни, почти научни, разработки по темата брака и ролята на жената в него. Те варират от юридическата до антропологичната област. И ако сте от читателите, които просто искат да разберат има ли „да” на финала, ще трябва първо да разберете как, защо и кога са си казвали и си казват „да” предимно в западните, но и някои екзотични азиатски общества. От тази гледна точка книгата е интересна, а за някои може да бъде полезна, особено ако им се налага да подготвят научна разработка на тема „брак”.
В резюме: абсолютно актуален прочит на емата брак от изключително женски ракурс. Първо, защото са малко жените, които знаят какво искат и са склонни да вземат важно решение бързо и без излишен драматизъм. Второ, защото на всички е пределно ясно, че в последно време бракът като институция губи престижа си. В тази връзка смела и модерна е една от идейните нишки на „Кажи „да”, която пледира за възстановяване значимостта и ролята на брака посредством свободно допускане на еднополови двойки в лоното му.
Хубав акцент от книгата извежда Аз чета
Елизабет Гилбърт е сред любимите ми TEDx-ци - представянето й е интересен нов прочит на креативността, ролята на твореца и отговорностите му без драматизъм. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…