2010
Елизабет Гилбърт
Малко след като прочетох "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт, от която бях очарована, ми попадна "Кажи „да” – нещо като продължение, но не съвсем.
Действително историята продължава от там, където е останала Гилбърт в края на най-популярната си книга – тя и Фелипе (по-известен като Хавиер Бардем, разбира се), осъществяващи мисията „трансгранична любов”. Намесата на американските гранични власти обаче измисля най-подходящото изпитание за всяка двойка, а именно – брак или нищо. Следват десетки страници представяне на вътрешната борба на Гилбърт „за” и „против” брака, подкрепена със сериозни, почти научни, разработки по темата брака и ролята на жената в него. Те варират от юридическата до антропологичната област. И ако сте от читателите, които просто искат да разберат има ли „да” на финала, ще трябва първо да разберете как, защо и кога са си казвали и си казват „да” предимно в западните, но и някои екзотични азиатски общества. От тази гледна точка книгата е интересна, а за някои може да бъде полезна, особено ако им се налага да подготвят научна разработка на тема „брак”.
В резюме: абсолютно актуален прочит на емата брак от изключително женски ракурс. Първо, защото са малко жените, които знаят какво искат и са склонни да вземат важно решение бързо и без излишен драматизъм. Второ, защото на всички е пределно ясно, че в последно време бракът като институция губи престижа си. В тази връзка смела и модерна е една от идейните нишки на „Кажи „да”, която пледира за възстановяване значимостта и ролята на брака посредством свободно допускане на еднополови двойки в лоното му.
Хубав акцент от книгата извежда Аз чета.
Елизабет Гилбърт е сред любимите ми TEDx-ци - представянето й е интересен нов прочит на креативността, ролята на твореца и отговорностите му без драматизъм.
Елизабет Гилбърт е сред любимите ми TEDx-ци - представянето й е интересен нов прочит на креативността, ролята на твореца и отговорностите му без драматизъм.