Skip to main content

Маркес отново ще се издава в България

След 17 години отсъствие от книжния пазар и търговията на черно, стигаща до 100 лева за екземпляр, най-накрая романите на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес се връщат при българския читател. Издателство "Лъчезар Минчев" подготвя серия от художествени и документални произведения на нобелиста. Така чаканата колекция стартира с луксозното томче "Дванайсет странстващи разказа", което ще се появи през лятото с цена 16 лева. Издателството пусна сборник на Маркес през 1993-а - за първи път след 10 ноември 1989. Кармен Балселс, литературният агент на Маркес, допуска продажбата на авторски права у нас след няколко скандала с българските издатели през социалистическия период. Книги без договор и отчитани намалени тиражи тогава разочароват писателя и агента му. Но това, което прелива чашата на търпението им, е непрофесионалното издание на романа "За любовта и други демони" – на вестникарска хартия, без преноси на думите и с други полиграфически недостатъци. Така се стигна до забрана за разпространение на Маркес у нас. "За любовта и други демони" ще излезе през втората половина на 2011-а. В момента се прави осъвременяване на превода на Лъчезар Мишев и ревизия на някои неточни реалии. За първи път на български език ще излезе новелата "Спомен за моите тъжни проститутки". Текстът все още носи работно заглавие и няма преводач. С особено вълнение читателите ще чакат и "Сто години самота". Сред слуховете, които витаят около първото излизане на романа у нас, е и съмнението, че издателите "скъсяват" книгата с около 30 процента. Така от "Сто години самота" остават "70 години самота", шегуват се в писателските среди тогава. Преводачът Румен Стоянов се е заел с проверката и осъвременяването на текста в новото издание. (източник: Актуално)

Няма как да опиша радостта си от новината, затова само добавям известните 13 мисли на Маркес, вместо поздрав: 

Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.
Обичам те не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който заслужава това, никога няма да те разплаче.

За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората.

Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.

Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, … откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея.

Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.

Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно