Skip to main content

Рунически знаци


2010
Ако направя класация, вероятно Джоан Харис ще е авторът с най-много книги в този блог. И тя съвсем няма да включва всички нейни неща, които съм прочела. Но след прекрасните Бонбонени обувки (с аромат на сладкиши), Петте четвъртини на портокала (с влудяващото главоболие), Къпиново вино (с носталгията по загубени светове), разбира се, Шоколад (ами… с Джони Деб) Рунически знаци е нещо съвсем ново.
Не съм от хората, които харесват фентъзи. Поради тази причина няма да си позволя крайни оценки. Но книгата има шансове да се хареса на феновете на приказното, на историите за магии, разни други светове, богове, гоблини и т.н.
Сюжетната линия е напълно предвидима – млада перспективна магьосница с удивителни способности в сферата на магиите с руни се оказва натоварена с мисията да спаси себе си, ментора си, света като цяло. Пътьом, изпълнявайки серия от задачи с крайна цел възстановяване на загубените в предишна война ред и свобода, научава потресаващи факти за собственото си потекло. Въпреки големия стрес, който би се отразил пагубно на всяко друго момиче в тийнейджърска възраст, тя съумява да е по-добра и от доказалите се в жанра богове, които успешно завладяват немалка част от списъка с действащите лица. А действието се развива в нещо, което първосигнално бих нарекла Света на диска, името му беше нещо в този дух, но съвсем различно, а като цяло няма голямо значение.
Всъщност Рунически знаци е нещо средно между „Властелинът на пръстените” и „Истината” на Пратчет с мъничко детска романтика от Нарния. И поставяйки нещата на тази плоскост, трябва да призная, че Джоан Харис се е справила много добре с магиите в този им формат. Въпреки това предпочитам зрелите й градски вещици пред истории за магии, от които зависи победата на Реда над Хаоса… или май беше обратното.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…