Маркъс Зюсак
Сравнително нова книга, която отлежава на рафта с непрочетеното половин година. Вероятно защото се оказах в капана на поредица от книги със сходна тематика – Втората световна война през призмата на детското. И тъй като и „Крадецът на книги” е от тази поредица, изчаквах да ми „размине”. Радвам се, че на изчакването беше сложен край.
За пореден път се изумявам как толкова млад автор пише толкова добра книга. Но явно дарбата си е дарба, а култивацията й само помага. „Крадецът на книги” е публикувана, когато Маркъс Зюсак е само на 30 години – 2005 г. От тогава печели множество награди, международен бестселър е, успя да си спечели много добро име и в България, за което говорят анотации като тези в Аз чета или пък Книголандия.
Едно търсене в Гугъл ще изясни на всеки любопитен за какво се разказва в книгата, кой разказва, как разказва, защо, дори как завършва. Всъщност краят е най-маловажният в цялата история. Защото, когато разказвачът е Смъртта, всичко е някак логично предопределено.
Но Смъртта е интересен разказвач, издава малки тайни, оставя читателя леко разочарован от разкриването на подробности от следващите глави. Само че това са подробности все за нечия смърт, а подозирам, че Смъртта просто е като всички останали – обича да говори за работата си.
Крадецът на книги е малката Лизел, първата открадната книга е наръчник на гробаря, а докато Втората световна война разрушава света на живите, за да изгради вселена на мъртвите, Лизел краде, чете и пише книги, за да оцелее. И през цялото време Смъртта я гледа в очите, разрушавайки митовете, че дебне иззад лявото рамо.
За мен това е изключително добре написана, много истинска, много тежка като тематика, но като стил и повествование – лека за четене книга.