Skip to main content

Крадецът на книги

2010
Маркъс Зюсак
Сравнително нова книга, която отлежава на рафта с непрочетеното половин година. Вероятно защото се оказах в капана на поредица от книги със сходна тематика – Втората световна война през призмата на детското. И тъй като и „Крадецът на книги” е от тази поредица, изчаквах да ми „размине”. Радвам се, че на изчакването беше сложен край.
За пореден път се изумявам как толкова млад автор пише толкова добра книга. Но явно дарбата си е дарба, а култивацията й само помага. „Крадецът на книги” е публикувана, когато Маркъс Зюсак е само на 30 години – 2005 г. От тогава печели множество награди, международен бестселър е, успя да си спечели много добро име и в България, за което говорят анотации като тези в Аз чета или пък Книголандия.
Едно търсене в Гугъл ще изясни на всеки любопитен за какво се разказва в книгата, кой разказва, как разказва, защо, дори как завършва. Всъщност краят е най-маловажният в цялата история. Защото, когато разказвачът е Смъртта, всичко е някак логично предопределено.
Но Смъртта е интересен разказвач, издава малки тайни, оставя читателя леко разочарован от разкриването на подробности от следващите глави. Само че това са подробности все за нечия смърт, а подозирам, че Смъртта просто е като всички останали – обича да говори за работата си.
Крадецът на книги е малката Лизел, първата открадната книга е наръчник на гробаря, а докато Втората световна война разрушава света на живите, за да изгради вселена на мъртвите, Лизел краде, чете и пише книги, за да оцелее. И през цялото време Смъртта я гледа в очите, разрушавайки митовете, че дебне иззад лявото рамо.
За мен това е изключително добре написана, много истинска, много тежка като тематика, но като стил и повествование – лека за четене книга.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…