2.11.10

Всички на носа на гемията

2009
Деян Енев
По заявка на Imelda Markoff
Казват, че писането в къси жанрове и в частност разкази е особено предизвикателство за всеки писател, тъй като в ограничен обем ти се налага да изградиш нещо завършено. Вероятно за мечтаещите да пишат изглежда точно обратното – на пръв поглед многотомникът е еманация на къртовския труд. Как обаче в 3 страници (например) да разкажеш една жива история, да изпълниш героите й с кръв и да изградиш сюжет? Аз продължавам да търся отговорите на тези въпроси, но въпросът е за Деян Енев.
По молба на г-ца Imelda Markoff си избрах негова книга в първата изпречила ми се книжарница, за да й напиша справедливо ли е той да е така непознат в България за сметка на популярността му на Острова, както твърдят тамошните вестници.
Не мога да твърдя каква е популярността му тук, но със сигурност се е повишила, след като през 2008 г. разказът му „Заложна къща” се падна на изпита по литература за кандидатстване в гимназия. Все пак фактите говорят, че Енев е сред популярните и харесвани съвременни български автори. Има издадени шест сборника с разкази: „Четиво за нощен влак" (1987), „Конско евангелие" (1992), „Ловец на хора" (1994), „Клането на петела" (1997), „Ези-тура", (2000) и „Господи, помилуй" (2004). „Ловец на хора" е преведен в Норвегия и е с Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев". „Ези-тура" печели Годишната награда на Съюза на българските писатели за белетристика и Националната награда „Хр. Г. Данов" за художествена проза за 2000 г. „Господи, помилуй" получава наградата „Хеликон" за най-добра проза през 2004 г.
Избрах „Всички на носа на гемията”, защото е сборник с избрани творби – 60 от около 600 или 1/10. И тъй като за социолозите представителната извадка на българското население (7 000 000) е около 1000 души или около 0.02%, то смятам, че 1/10 или 10% от творчеството на един автор могат да дадат ясна представа за целостта.
Енев пише много увлекателно. Отдавна не бях чела в градския транспорт. По един разказ във всяка посока. Даже се изкушавах да започна нов преди слизане, но реших да не е „преяждам”. А текстовете му са точно от онзи любим мой тип – с омайващи думи, сладки или горчиви, но сочни, усещаш им вкуса, мириса, щеш не щеш, както те омайва топлината в кръчмата, миризмата на чесън ти отпушва синусите, а парата от застоял алкохол и цигарен дим ти сбръчква носа. Но това е само ако си чувствителен.
Настоящото резюме е предизвикано от издаването в чужбина на сборника Circus Bulgaria, за който действително срещнах добри отзиви, направо ми стана гордо, мило, родно и т.н. Хубаво е България да е поне мъничко известна и с литературата си, не само с евтиния си туризъм.
Деян Енев участва в проекта Public Republic и всъщност много от разказите му са лесно откриваеми в мрежата. И тъй като това четене „по поръчка” беше провокирано от статия в Капитал, според която българите не си падат по купуването на книги или ако го правят, те са вдъхновени от случващото се на телевизионния екран, то може би е добре, че в разрез с авторски права може да се чете и в интернет – така словото има шанс да стигне до повече умове. А какво ще последва от тази среща, трудно би могло да се прогнозира. Но напоследък не съм оптимист.

2 comments:

Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.