2.11.10

Момчето с раираната пижама

2009
Джон Бойн
Позволявам си да използвам представянето на Хеликон, за да не затъна в емоциите, които ме завладяват в момента, в който си припомня книгата на Бойн: „Една простичко написана, но разтърсваща история, в която няма жестокости, няма насилие, войната се подразбира, без да е описана, и именно защото всичко е само загатнато, толкова по-силни са нейните внушения. Книга, която не се забравя, а остава дълго за занимава ума с въпросите за невинността и приятелството, както и за злото, пред което често се изправяме неподготвени”. Подозирам, че дори и с тази „официална” анотация представянето на тази книга не успя да прозвучи по-не-емоционално. Тя самата бушува от емоции, по детски едновременно силни, но само загатнати, необременени от тежестта на възрастта. Действително невероятен разказ, звучащ съвсем по детски и съвсем по детски пречупващ реалността през призма, която отнема част от тъмните краски, но въпреки това оставя валидни най-значимите въпроси, сред които „…кой решава кой да носи раирани пижами и кой да носи униформи?”
За мен е естествено за приемам книгата предубедено със симпатии. Темата за Холокоста ми е особено близка и в литературен, и в научен план вече 10 години. Така че не бих препоръчала романа на никой с обратното предубеждение – за световни заговори и прочие теории. Но текстът е ценен за всеки, който се вълнува от въпроси като справедливост, равноправие, съпричастност и, разбира се, обич въпреки всичко.
Малко съм си ядосана, че дори не съм разбрала за посещението на Джон Бойн през изминалото лято в България по повод честването на Блумсдейл. Не че съм любител на подобен тип срещи с писатели, но би ми било любопитно да видя на живо човек, превъплътил се така добре в 8-годишно момче през последните месеци от Втората световна война.
През лятото на 2008 г. е световната премиера на едноименния филм по книгата на Бойн, който е много добре представен от Джули. Не знам дали бих издържала да гледам двучасова концентрация на текст, от който сърцето ми се свиваше почти болезнено през цялото четене. Много силна книга, която напомня, че има събития, които не бива да се забравят. Просто за да не се повтарят.

No comments: