2010
Действително става дума за речник и действително – за фразеологичен. А фразите са съвсем действителни и без изненада – от т.нар. български преход.
Още от „Хазарски речник” на Павич запазих някакъв сантимент към тази форма на разказване, не че освен нея има нещо общо между двете книги. Тази конкретно започна да излиза като рубрика във в-к „Дневен Труд”, а сега е плод на едноименното издателство. И е забавна, интелигентна и малко тъжна.
Наскоро с приятели я четохме на маса. Не бях присъствала на подобно "литературно четене", но тази книга пасва идеално. Може би защото на нашите маси твърде често се говори за политика. От тази книга оставаш без капка съмнение какво е искал да каже авторът. Казал го е „право куме в очи”.
На някои речникът може само да припомни, а други – да научат от него, всичко е въпрос на възрастово оразличаване. „Речникът, за който става дума, е алманах на политическата драматургия, разиграна пред последните 20 години в България”, обяснява сам Илия Петров, който не пропуска култови фрази като „Ако би било възможно, то вероятно би могло да стане”, „Вината поемаме само с мезетата”, „Гласувах с отвращение”… Личният ми фаворит е „Да бяхме избрали Муйо Пилата, щяхме да вдигнем 5% рейтинг – заради интереса към Муйо”.