Skip to main content

Яж, моли се и обичай

2008
Елизабет Гилбърт
Направих си личен експеримент – гледах едноименния филм, а след това си купих нашумялата книга, по която е направен. Всъщност нищо толкова експериментално няма на пръв поглед в тази последователност, тъй като схемата филм-книга е стандартна за мен. Но не и когато става дума за хитов филм и книга, за която прочетох твърде различни анотации. Всъщност трябва да призная, че влязох в книжарницата с известно неудобство. Изпитвам снобска гордост, че не съм чела чиклит, а никой не ми беше казал, че „Яж, моли се и обичай” не принадлежи на този жанр. Най-яркият ми спомен от филма е свързан с Хавиер Бардем, така че реших да разбера за какво иде реч от първа ръка/страница.
Книгата е добра, но всъщност ще се спра съвсем бегло на нея, тъй като много по-любопитни ми станаха реакциите в интернет. Смятам, че най-големият й плюс е обединяването на три напълно различни части в общо повествование с една ярка свързваща ги ос – личността на героинята. Също така смятам, че в тази книга или поне в една от трите й части всяка жена може да открие себе си. Не смея да правя прогнози, но вярвам, че повечето представителки на моя пол поне веднъж в живота си са давили мъката в храна. Напоследък стремежът към самоусъвършенстване, търсене на баланс, хармония и път към собствения Аз са изключително популярни в духовен план (обърнете внимания колко студиа по йога, хот йога, фат бърнинг йога!, пилатес, каланетика и още куп източни физзарядки има в София). И, разбира се, третата част – обичай! В съвремието, когато дефицитът на любов е сред най-сериозните, този призив е напълно излишен, защото това е всеобщ стремеж. Но конкретно т тази книга съвременният забързан човек може да научи една обща истина и за трите „състояния” на духа и тялото – че те са естествени, нужни, не бива да предизвикват чувство на вина, както и не бива стремежът към тях да е болезнен, подобен на фикс идея. Просто Господ си знае работата., знае кога да изпрати точно това, от което се нуждаете. Вие само трябва да го приемете.
Гилбърт е с ясни изисквания към света - "В Италия исках да открия изкуството на удоволствието, в Индия - пътя на духа и отдаването на Бога, а в Бали - баланса на двете неща", а светът е достатъчно добър и изпълнителен, за да й ги осигури. … "Яж, моли се и обичай" е красива и успокояваща медитация, но без ангажираща драма и връзка с реалния свят. Буря в чаша екзотичен чай. Гилбърт (съответно Робъртс) търси баланса между сетивното и духовното, без да сме наясно защо е дебалансирана. Жадува щастие без реални (поне за нас) поводи да е нещастна освен нарцистичното чувство, че светът ти е нещо длъжен... Вярно, всеки се нуждае от честно вглеждане в себе си. Въпросът е колко вълнуващо за другите е онова, което ще открие там” – това можете да прочете за филма „Яж, моли се и обичай” в Light. Този коментар навя в съзнанието ми образа на някои от най-добрите ми приятели мъже, седнали на по голяма бира/водка/мастика и правещи подобен анали. В този смисъл книгата е повече „женска”, но… „Истината обаче е, че Елизабет Гилбърт пише с изключителна лекота и от душа. Тя няма нужда от големи думи или много вулгарност и циничност, за да каже най-различни прости истини за живота, до които „обикновените” (кой е обикновен?) хора не успяваме да стигнем. Също така няма нужда да трупа някаква драматичност или да се стреми да звучи като "модерна градска жена" – този коментар на Господин И ми изпълни душата и ми върна вярата в четивото, преди да съм го започнала. И тогава дойде Openly Feminist с най-добрия отговор, който бих дала и за себе си, ако ме попитат защо препоръчвам „Яж, моли се и обичай”: „книгата ми харесва, защото освен всичко останало е и един голям вдигнат феминистки среден пръст срещу He’s Just Not That Into You, Мъжете са от Марс, жените от Венера и други подобни книги, които карат жените да мислят, че основната цел в живота им е да впримчат някой мъж в мрежата си (чрез манипулации, анализ и подготовка), Мъжът да е еди-какъв-си, сватбата дизайнерска, домът… като за снимка, децата… висша цел, радост и източник на пълно удовлетворение. Гилбърт има всичко това, осъзнава, че то не я прави щастлива и казва майната му на нормите и очакванията”.
Да, книгата просто е чудничка :)
И за финал – ето я и самата Елизабет Гилбърт, представяща лек като перце мотив защо не се притеснява, че „Яж, моли се и обичай” ще остане върхът в кариерата й и как т.нар. писателски гений е нещо, което едни хора просто притежават… докато други просто имат други достойнства. Простичко, нали?

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…