Skip to main content

Яж, моли се и обичай

2008
Елизабет Гилбърт
Направих си личен експеримент – гледах едноименния филм, а след това си купих нашумялата книга, по която е направен. Всъщност нищо толкова експериментално няма на пръв поглед в тази последователност, тъй като схемата филм-книга е стандартна за мен. Но не и когато става дума за хитов филм и книга, за която прочетох твърде различни анотации. Всъщност трябва да призная, че влязох в книжарницата с известно неудобство. Изпитвам снобска гордост, че не съм чела чиклит, а никой не ми беше казал, че „Яж, моли се и обичай” не принадлежи на този жанр. Най-яркият ми спомен от филма е свързан с Хавиер Бардем, така че реших да разбера за какво иде реч от първа ръка/страница.
Книгата е добра, но всъщност ще се спра съвсем бегло на нея, тъй като много по-любопитни ми станаха реакциите в интернет. Смятам, че най-големият й плюс е обединяването на три напълно различни части в общо повествование с една ярка свързваща ги ос – личността на героинята. Също така смятам, че в тази книга или поне в една от трите й части всяка жена може да открие себе си. Не смея да правя прогнози, но вярвам, че повечето представителки на моя пол поне веднъж в живота си са давили мъката в храна. Напоследък стремежът към самоусъвършенстване, търсене на баланс, хармония и път към собствения Аз са изключително популярни в духовен план (обърнете внимания колко студиа по йога, хот йога, фат бърнинг йога!, пилатес, каланетика и още куп източни физзарядки има в София). И, разбира се, третата част – обичай! В съвремието, когато дефицитът на любов е сред най-сериозните, този призив е напълно излишен, защото това е всеобщ стремеж. Но конкретно т тази книга съвременният забързан човек може да научи една обща истина и за трите „състояния” на духа и тялото – че те са естествени, нужни, не бива да предизвикват чувство на вина, както и не бива стремежът към тях да е болезнен, подобен на фикс идея. Просто Господ си знае работата., знае кога да изпрати точно това, от което се нуждаете. Вие само трябва да го приемете.
Гилбърт е с ясни изисквания към света - "В Италия исках да открия изкуството на удоволствието, в Индия - пътя на духа и отдаването на Бога, а в Бали - баланса на двете неща", а светът е достатъчно добър и изпълнителен, за да й ги осигури. … "Яж, моли се и обичай" е красива и успокояваща медитация, но без ангажираща драма и връзка с реалния свят. Буря в чаша екзотичен чай. Гилбърт (съответно Робъртс) търси баланса между сетивното и духовното, без да сме наясно защо е дебалансирана. Жадува щастие без реални (поне за нас) поводи да е нещастна освен нарцистичното чувство, че светът ти е нещо длъжен... Вярно, всеки се нуждае от честно вглеждане в себе си. Въпросът е колко вълнуващо за другите е онова, което ще открие там” – това можете да прочете за филма „Яж, моли се и обичай” в Light. Този коментар навя в съзнанието ми образа на някои от най-добрите ми приятели мъже, седнали на по голяма бира/водка/мастика и правещи подобен анали. В този смисъл книгата е повече „женска”, но… „Истината обаче е, че Елизабет Гилбърт пише с изключителна лекота и от душа. Тя няма нужда от големи думи или много вулгарност и циничност, за да каже най-различни прости истини за живота, до които „обикновените” (кой е обикновен?) хора не успяваме да стигнем. Също така няма нужда да трупа някаква драматичност или да се стреми да звучи като "модерна градска жена" – този коментар на Господин И ми изпълни душата и ми върна вярата в четивото, преди да съм го започнала. И тогава дойде Openly Feminist с най-добрия отговор, който бих дала и за себе си, ако ме попитат защо препоръчвам „Яж, моли се и обичай”: „книгата ми харесва, защото освен всичко останало е и един голям вдигнат феминистки среден пръст срещу He’s Just Not That Into You, Мъжете са от Марс, жените от Венера и други подобни книги, които карат жените да мислят, че основната цел в живота им е да впримчат някой мъж в мрежата си (чрез манипулации, анализ и подготовка), Мъжът да е еди-какъв-си, сватбата дизайнерска, домът… като за снимка, децата… висша цел, радост и източник на пълно удовлетворение. Гилбърт има всичко това, осъзнава, че то не я прави щастлива и казва майната му на нормите и очакванията”.
Да, книгата просто е чудничка :)
И за финал – ето я и самата Елизабет Гилбърт, представяща лек като перце мотив защо не се притеснява, че „Яж, моли се и обичай” ще остане върхът в кариерата й и как т.нар. писателски гений е нещо, което едни хора просто притежават… докато други просто имат други достойнства. Простичко, нали?

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…