2008
Елизабет Гилбърт
Направих си личен експеримент – гледах едноименния филм, а след това си купих нашумялата книга, по която е направен. Всъщност нищо толкова експериментално няма на пръв поглед в тази последователност, тъй като схемата филм-книга е стандартна за мен. Но не и когато става дума за хитов филм и книга, за която прочетох твърде различни анотации. Всъщност трябва да призная, че влязох в книжарницата с известно неудобство. Изпитвам снобска гордост, че не съм чела чиклит, а никой не ми беше казал, че „Яж, моли се и обичай” не принадлежи на този жанр. Най-яркият ми спомен от филма е свързан с Хавиер Бардем, така че реших да разбера за какво иде реч от първа ръка/страница.
Книгата е добра, но всъщност ще се спра съвсем бегло на нея, тъй като много по-любопитни ми станаха реакциите в интернет. Смятам, че най-големият й плюс е обединяването на три напълно различни части в общо повествование с една ярка свързваща ги ос – личността на героинята. Също така смятам, че в тази книга или поне в една от трите й части всяка жена може да открие себе си. Не смея да правя прогнози, но вярвам, че повечето представителки на моя пол поне веднъж в живота си са давили мъката в храна. Напоследък стремежът към самоусъвършенстване, търсене на баланс, хармония и път към собствения Аз са изключително популярни в духовен план (обърнете внимания колко студиа по йога, хот йога, фат бърнинг йога!, пилатес, каланетика и още куп източни физзарядки има в София). И, разбира се, третата част – обичай! В съвремието, когато дефицитът на любов е сред най-сериозните, този призив е напълно излишен, защото това е всеобщ стремеж. Но конкретно т тази книга съвременният забързан човек може да научи една обща истина и за трите „състояния” на духа и тялото – че те са естествени, нужни, не бива да предизвикват чувство на вина, както и не бива стремежът към тях да е болезнен, подобен на фикс идея. Просто Господ си знае работата., знае кога да изпрати точно това, от което се нуждаете. Вие само трябва да го приемете.
„Гилбърт е с ясни изисквания към света - "В Италия исках да открия изкуството на удоволствието, в Индия - пътя на духа и отдаването на Бога, а в Бали - баланса на двете неща", а светът е достатъчно добър и изпълнителен, за да й ги осигури. … "Яж, моли се и обичай" е красива и успокояваща медитация, но без ангажираща драма и връзка с реалния свят. Буря в чаша екзотичен чай. Гилбърт (съответно Робъртс) търси баланса между сетивното и духовното, без да сме наясно защо е дебалансирана. Жадува щастие без реални (поне за нас) поводи да е нещастна освен нарцистичното чувство, че светът ти е нещо длъжен... Вярно, всеки се нуждае от честно вглеждане в себе си. Въпросът е колко вълнуващо за другите е онова, което ще открие там” – това можете да прочете за филма „Яж, моли се и обичай” в Light. Този коментар навя в съзнанието ми образа на някои от най-добрите ми приятели мъже, седнали на по голяма бира/водка/мастика и правещи подобен анали. В този смисъл книгата е повече „женска”, но… „Истината обаче е, че Елизабет Гилбърт пише с изключителна лекота и от душа. Тя няма нужда от големи думи или много вулгарност и циничност, за да каже най-различни прости истини за живота, до които „обикновените” (кой е обикновен?) хора не успяваме да стигнем. Също така няма нужда да трупа някаква драматичност или да се стреми да звучи като "модерна градска жена" – този коментар на Господин И ми изпълни душата и ми върна вярата в четивото, преди да съм го започнала. И тогава дойде Openly Feminist с най-добрия отговор, който бих дала и за себе си, ако ме попитат защо препоръчвам „Яж, моли се и обичай”: „книгата ми харесва, защото освен всичко останало е и един голям вдигнат феминистки среден пръст срещу He’s Just Not That Into You, Мъжете са от Марс, жените от Венера и други подобни книги, които карат жените да мислят, че основната цел в живота им е да впримчат някой мъж в мрежата си (чрез манипулации, анализ и подготовка), Мъжът да е еди-какъв-си, сватбата дизайнерска, домът… като за снимка, децата… висша цел, радост и източник на пълно удовлетворение. Гилбърт има всичко това, осъзнава, че то не я прави щастлива и казва майната му на нормите и очакванията”.
Да, книгата просто е чудничка :)
И за финал – ето я и самата Елизабет Гилбърт, представяща лек като перце мотив защо не се притеснява, че „Яж, моли се и обичай” ще остане върхът в кариерата й и как т.нар. писателски гений е нещо, което едни хора просто притежават… докато други просто имат други достойнства. Простичко, нали?