Skip to main content

Яж, моли се и обичай

2008
Елизабет Гилбърт
Направих си личен експеримент – гледах едноименния филм, а след това си купих нашумялата книга, по която е направен. Всъщност нищо толкова експериментално няма на пръв поглед в тази последователност, тъй като схемата филм-книга е стандартна за мен. Но не и когато става дума за хитов филм и книга, за която прочетох твърде различни анотации. Всъщност трябва да призная, че влязох в книжарницата с известно неудобство. Изпитвам снобска гордост, че не съм чела чиклит, а никой не ми беше казал, че „Яж, моли се и обичай” не принадлежи на този жанр. Най-яркият ми спомен от филма е свързан с Хавиер Бардем, така че реших да разбера за какво иде реч от първа ръка/страница.
Книгата е добра, но всъщност ще се спра съвсем бегло на нея, тъй като много по-любопитни ми станаха реакциите в интернет. Смятам, че най-големият й плюс е обединяването на три напълно различни части в общо повествование с една ярка свързваща ги ос – личността на героинята. Също така смятам, че в тази книга или поне в една от трите й части всяка жена може да открие себе си. Не смея да правя прогнози, но вярвам, че повечето представителки на моя пол поне веднъж в живота си са давили мъката в храна. Напоследък стремежът към самоусъвършенстване, търсене на баланс, хармония и път към собствения Аз са изключително популярни в духовен план (обърнете внимания колко студиа по йога, хот йога, фат бърнинг йога!, пилатес, каланетика и още куп източни физзарядки има в София). И, разбира се, третата част – обичай! В съвремието, когато дефицитът на любов е сред най-сериозните, този призив е напълно излишен, защото това е всеобщ стремеж. Но конкретно т тази книга съвременният забързан човек може да научи една обща истина и за трите „състояния” на духа и тялото – че те са естествени, нужни, не бива да предизвикват чувство на вина, както и не бива стремежът към тях да е болезнен, подобен на фикс идея. Просто Господ си знае работата., знае кога да изпрати точно това, от което се нуждаете. Вие само трябва да го приемете.
Гилбърт е с ясни изисквания към света - "В Италия исках да открия изкуството на удоволствието, в Индия - пътя на духа и отдаването на Бога, а в Бали - баланса на двете неща", а светът е достатъчно добър и изпълнителен, за да й ги осигури. … "Яж, моли се и обичай" е красива и успокояваща медитация, но без ангажираща драма и връзка с реалния свят. Буря в чаша екзотичен чай. Гилбърт (съответно Робъртс) търси баланса между сетивното и духовното, без да сме наясно защо е дебалансирана. Жадува щастие без реални (поне за нас) поводи да е нещастна освен нарцистичното чувство, че светът ти е нещо длъжен... Вярно, всеки се нуждае от честно вглеждане в себе си. Въпросът е колко вълнуващо за другите е онова, което ще открие там” – това можете да прочете за филма „Яж, моли се и обичай” в Light. Този коментар навя в съзнанието ми образа на някои от най-добрите ми приятели мъже, седнали на по голяма бира/водка/мастика и правещи подобен анали. В този смисъл книгата е повече „женска”, но… „Истината обаче е, че Елизабет Гилбърт пише с изключителна лекота и от душа. Тя няма нужда от големи думи или много вулгарност и циничност, за да каже най-различни прости истини за живота, до които „обикновените” (кой е обикновен?) хора не успяваме да стигнем. Също така няма нужда да трупа някаква драматичност или да се стреми да звучи като "модерна градска жена" – този коментар на Господин И ми изпълни душата и ми върна вярата в четивото, преди да съм го започнала. И тогава дойде Openly Feminist с най-добрия отговор, който бих дала и за себе си, ако ме попитат защо препоръчвам „Яж, моли се и обичай”: „книгата ми харесва, защото освен всичко останало е и един голям вдигнат феминистки среден пръст срещу He’s Just Not That Into You, Мъжете са от Марс, жените от Венера и други подобни книги, които карат жените да мислят, че основната цел в живота им е да впримчат някой мъж в мрежата си (чрез манипулации, анализ и подготовка), Мъжът да е еди-какъв-си, сватбата дизайнерска, домът… като за снимка, децата… висша цел, радост и източник на пълно удовлетворение. Гилбърт има всичко това, осъзнава, че то не я прави щастлива и казва майната му на нормите и очакванията”.
Да, книгата просто е чудничка :)
И за финал – ето я и самата Елизабет Гилбърт, представяща лек като перце мотив защо не се притеснява, че „Яж, моли се и обичай” ще остане върхът в кариерата й и как т.нар. писателски гений е нещо, което едни хора просто притежават… докато други просто имат други достойнства. Простичко, нали?

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…