Skip to main content

Парфюмът

2010
Историята на един убиец на Патрик Зюскинд
По превърнал се в традиция модел книгата беше след филма, който пък ме провокира да я прочета. Гледах го още през 2007 г., доколкото си спомням и съвсем очаквано ми хареса много. Очаквано, защото отзивите на всички около мен, на чието мнение държа, се изказаха невероятно позитивно. Такова беше очакването ми и за книгата, но то не просто се потвърди. Това е една от най-добрите книги, които изобщо съм чела напоследък и, естествено, текстът се оказа много по-вдъхновяващ и въздействащ ми от лентата
Въпреки че филмът повтаря сюжета на романа, смятам за най-завладяваща негова част, която не намира място при заснемането. И това е напълно нормално, защото трябва да си наистина луд гений, за да пресъздадещ достатъчно ефектно отшелничеството на един бъдещ убиец в пещера, да го заснемеш толкова силно, колкото го е написал Зюскинд. А тези страници, на които 7-те години на Грьонуи, видян като творец на своя свят, почти като библейски творец на нова реалност, са невероятно завладяващи. Но Грьонуи е създател не само на света, начинът, по който той създава себе си в различните му роли само чрез аромат е дълбока провокация за размишления като това: ако човек е лишен от някое от сетивата си, то той е неспособен на пълноценно съществуване. Но ако е лишен от почти всичко човешко и притежава само едно сетиво, усилено многократно, тогава той човек ли е или действително е бог, пък бил той и жестоко божество?
Понякога, когато чета книги, прескачам отделни редове, когато бързам да разбера какво ще се случи, какво е написано. С тази книга нямах сили да пропусна нито дума, така майсторски е подбрано всичко, че почти усещах дъха на всеки един аромат върху небцето си.
Формулата на убийствата е съвършена, изпълнението – виртуозно. И на убийствата, и на текста. Чудовището е описано по чудовищно добър начин. А финалът е съвършена еманация на абсолютната любов. Абсолютен шедьовър.
Когато чета подобни текстове, ме е срам да пиша.
П.П. Адмирации за чудесния превод!

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…