2010
Историята на един убиец на Патрик Зюскинд
По превърнал се в традиция модел книгата беше след филма, който пък ме провокира да я прочета. Гледах го още през 2007 г., доколкото си спомням и съвсем очаквано ми хареса много. Очаквано, защото отзивите на всички около мен, на чието мнение държа, се изказаха невероятно позитивно. Такова беше очакването ми и за книгата, но то не просто се потвърди. Това е една от най-добрите книги, които изобщо съм чела напоследък и, естествено, текстът се оказа много по-вдъхновяващ и въздействащ ми от лентата
Въпреки че филмът повтаря сюжета на романа, смятам за най-завладяваща негова част, която не намира място при заснемането. И това е напълно нормално, защото трябва да си наистина луд гений, за да пресъздадещ достатъчно ефектно отшелничеството на един бъдещ убиец в пещера, да го заснемеш толкова силно, колкото го е написал Зюскинд. А тези страници, на които 7-те години на Грьонуи, видян като творец на своя свят, почти като библейски творец на нова реалност, са невероятно завладяващи. Но Грьонуи е създател не само на света, начинът, по който той създава себе си в различните му роли само чрез аромат е дълбока провокация за размишления като това: ако човек е лишен от някое от сетивата си, то той е неспособен на пълноценно съществуване. Но ако е лишен от почти всичко човешко и притежава само едно сетиво, усилено многократно, тогава той човек ли е или действително е бог, пък бил той и жестоко божество?
Понякога, когато чета книги, прескачам отделни редове, когато бързам да разбера какво ще се случи, какво е написано. С тази книга нямах сили да пропусна нито дума, така майсторски е подбрано всичко, че почти усещах дъха на всеки един аромат върху небцето си.
Формулата на убийствата е съвършена, изпълнението – виртуозно. И на убийствата, и на текста. Чудовището е описано по чудовищно добър начин. А финалът е съвършена еманация на абсолютната любов. Абсолютен шедьовър.
Когато чета подобни текстове, ме е срам да пиша.
П.П. Адмирации за чудесния превод!