6.9.10

Историкът

2006
Елизабет Костова

Дойде времето и аз да прочета тази книга, за която се изписа толкова много преди няколко години в българската преса. И тъй като чета българска преса всекидневно от има няма 7 години, мисля, че коректно си спомням, че много повече се писа за „българската снаха” Елизабет Костова, отколкото за литературните достойнства на романа, много повече се бихме в гърдите как световен бестселър разказва (и) за България, отколкото да се отбележи коректно за коя България се разказва и как.
Но действително Елизабет Костова е „българска снаха”, т.е. омъжена е за българин и ако не друго, този факт поне увеличи популярността и вероятно вдигна продажбите на романа й в България. А книгата е доста увлекателна, особено ако сте си взели „отпуска” от специализирана литература и имате ограничено време (например лятната отпуска) за четене на художествени романи.
Освен опитът за задълбочено представяне на християнска и балканска история, както и на местни и световни митове и легенди, книгата е ценна с външния поглед на представител на западното общество над комунистическото общество. Защото действието се развива на Балканите преди и след падането на Желязната завеса и въпреки че един от двамата главни герои е унгарка, т.е. принадлежи на същия обществен строй, гледната точка е на капиталистическия враг.
Описанията на фолклор, природа и местни вярвания са написани по ненатоварващ начин, даже ми станаха любопитни като бъдеща дестинация за пътуване места както в България, така и в съседните държави. Лично за мен повече от необходимото ми дойдоха разказите и преразказите на старинни ръкописи, но все пак това е формулата, чрез която романът оставя усещането за достоверност, въпреки яснотата, че е художествена измислица. А пътуването ми само седмица след дочитането на книгата до Рилския манастир в най-мрачното и студено време за края на лятото ме накара да се почувствам като част от романа. Е, не като истински историк, но поне като любител.


No comments: