Skip to main content

Истории оттук-оттам


2007
Джоан Харис

Джоан Харис вероятно е най-известна в България с романа си „Шоколод”, филмиран с участието на Джони Деп и Жулиет Бинош (доколкото си спомням). Действително хубав филм, но като истински книгоман и в този случай предпочетох хартията. Интересното, което разбрах за Харис, търсейки информация за този пост, е че през 2007 г. се е включила в литературния виртуален проект theneverendingstory.co.uk. Идеята на проекта е известни автори да публикуват началото на свои творби, които да бъдат дописвани от читателите в мрежата. През 2007 г. Джоан Харис публикува първата глава на роман със заглавие „Горски пожар”, след което прикани всички желаещи да се включат в продължението му. „Много хора пишат добре в интернет и заслужават внимание. Този проект дава възможност на хората да разберат какви са реакциите към текстовете им, но най-вече да изпитат удоволствието от писането”, коментира Харис пред „Индипендънт.”
А иначе „Истории оттук-оттам” според официалната анотация включва 22 разказа за „градски вещици, предизвикателни стари дами, застаряващи чудовища, спечелили от лотарията самоубийци, върколаци, жени делфини и производители на еротично бельо: в тези двайсет и два разказа”. Наистина това е изненада за читателя, свикнал с романите на Харис. Но разказите са увлекателни, четат се бързо – вечер по един преди лягане за цветни сънища. Най-интересното е, че те са невероятно различни като тематика – бях много впечатлена от историите за възрастните дами, за старческите домове, някои от текстовете откровено ми доскучаха, но във всички от тях се усеща уханието на шоколад.
И да се върна на филмите и книгите. Последователността при мен – гледах „Шоколад”, а след това прочетох „Бонбонени обувки” и „Шоколад”. И някъде там за пореден път се убедих, разбрах защо предпочитам четенето пред гледането. Дълбоко препоръчвам „Бонбонени обувки”. Опитът ми показва, че книгата трудно се възприема от масовия читател, трябва да си любител на книгите пъзели, например Милорад Павич да не е предизвикателство за теб, за да успееш да разплетеш трите паралелни мисловни линии, заплитащи общ сюжет.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…