Skip to main content

В лош час

1979 г.
Габриел Гарсия Маркес
Все така продължавам да страдам вътрешно, че славата на България на „пиратска” държава доведе до това световно известни автори като Маркес да забранят издаването на творбите си у нас. Така последното издавано негово произведение у нас е „За любовта и други демони” в края на 90-те години. А е факт, че бял свят видяха и други негови книги, които отлежават на рафта ми в английски вариант и чакат да ме завладее някакво особено мазохистично литературното настроение. Не обичам да чета на чужд език.
И все пак „В лош час”, определен в краткото предисловие на българското издание от 1979 г. от автора като роман, е поредното прекрасно четиво от Маркес. Признавам, не мога да пиша обективно за неговите книги. Извън любовта към семейството ми, той е най-дълго просъществувалата ми обич.
„В лош час” донякъде напомня на „Хроника на една предизвестена смърт” с динамичното изтичане на времето, съществуващо на фона на пропилото всяка фибра Маркесово безвремие. Не знам как ще възприема книгата след 10 години, но сега ме плени идеята за силата на словото, представена по един колоритен начин – чрез разпространяването на всеизвестни срамни истории, които обаче, сякаш поради превръщането им в публични, придобиват силата да променят реалността. Подобно на началното слово, благодарение на което е и светлина, и мрак.
Любим ми стана моментът, в който кметът на селото, свалящ от стената на бръснарницата надписа „Забранено да се говори за политика”, казва „Тук единствено правителството има право да забранява нещо. Живеем при демокрация”.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…