Skip to main content

Далече


Джейн Ъркхарт
Година на издаване: 2008
Джейн Ъркхарт е 60-годишна канадка и това не е първата й книга, издадена на български. "Далече" идва след „Художникът” и „Душата на скулптора” – и двете с прототип действителни и назовани от авторката личности. Още от първите страници разбираш, че си имаш работа с опитен писател със склонност към меланхолични отклонения от основната сюжетна линия.
В „Далече” присъстват цял набор от добре изградени образи и въпреки че първоначалният фокус е върху историята на млада ирландка в годините на големия глад през 19 век, книгата изпълнява обещанието темата да се пренесе по оста на семейната линия до наши дни. Определението „любовна история” в началото може да отблъсне, но тази любов не е като другите.
Разказът тече изключително леко, на по-нетърпеливите читатели темпото сигурно ще се стори умерено досадно. Но така някак между другото минават първите 100 страници и усещането за копнеж по спокойствието, излъчвано от страниците, започва да става все по-осезаемо.
Наистина чудесна романтична история, започнала на брега на Ирландия до мъртъв моряк през политическото убийство на любовта в Канада до копнежа по този, който повече никога няма да се върне и дори не е напълно ясно дали някога действително е бил...
Преплитането на основната сюжетна линия с ирландски и индиански легенди яобогатява много приятно. Наистина хубава книга.

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно