Skip to main content

Паднали ангели

2010
Лорън Кейт
Лорън Кейт е новата звезда на американската литература за тийнейджъри. Публикуваните й до момента книги са две – „Паднали ангели” („Fallen”) и „Предателството на Натали Харгроув” („The Betrayal of Natalie Hargrove”). Втората книга все още не е преведена на български. Според официалния й сайт в момента тя работи по продължението на „Паднали ангели”. Но не се бъркайте – това не са ангелите от минисериала, наскоро излъчен по една от националните телевизии.
Правата за заснемането на „тези” паднали ангели са откупени от Disney и за всеки, прочел книгата, това не е учудващо. Това изключително подходящо за подрастващи четиво, лишено „всички сълзливи моменти и безсмислени драми, за да останат най-наситените емоции и преживявания” („Хеликон”). Съответните емоции и преживявания не могат да се похвалят нито с уникалност на същността си, нито със задълбоченост на описанието им, което би компенсирало плоския сюжет. Който пък е напълно тривиален – тийнейджърка с проблеми, попаднала в умерено враждебна среда от себеподобни, се влюбва в най-странния представител на противоположния пол, изпречил й се на пътя. Налице е борба за сърцето (разбирай душата) й, разразила се между доброто и злото в доста буквален план – между добрия и лошият ангел.
Позитивен е опитът за визуализиране на персонажи и ситуации. Всъщност основният цвят в книгата е черният – коси, дрехи, сенки – и това създава приятно впечатление за наличието на някакъв стремеж за фокусиране върхи определен детайл. Но тъй като става дума за цвят, за визуалност, усещането е, че книгата е писана по филм, а не обратното. Любопитно ще е реализирането на самия филм, когато и ако това се случи.
В заключение – вампирите към момента са изместени от ангели. И започват да ми липсват.
П.П. За първи път на сайта на Лорън Кейт срещнах видео трейлър на книга. Хитро!
http://www.youtube.com/watch?v=aXpjn0JwTzs

Най-четеното

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно