Това е авторката на „Интервю с вампир”. И, да, първоначалната причина да подхвана „Вещиците” беше необходимостта от захранване на глада ми за „свръхестествена” литература. Резултатът е около 2000 страници на български – „Вещиците” 1 и 2, „Лашър” (тяхно продължение) и очакващите ме „Талтош” (финалът) и, о, чудо, „Интервю с вампир” на английски. И отдавна тук вече не става дума за страст по свръхестествена или фентъзи литература.
Имало е случаи, в които съм заявявала, че предпочитам да прочета книгата, отколкото да гледам филма и знам, че съм създавала много добре впечатление у слушателите си. Истинският ми мотив в някои от случаите е бил фактът, че лесно се впечатлявам от образи и дори от мъничко страшните филми ме побиват тръпки. Така съм си спестявала „страхуването”, тъй като книгата, както и да е написана, не може да надмине собственото ми въображение и да опише по по-красноречив от собствения ми начин нещо страшно. Или поне така си мислех до скоро.
За първи път изпитвах истински ужас, докато чета книга, а тя дори не е на ужасите. Също така за първи път знаех, че това, което описва Ан Райс, далеч надминава като картини, цветове и форми моето въображение. А при нея описанията не липсват. За първи път, четейки книга, усетих миризми – на цветя, на улици, на кожа, на разлагащите се с години в басейн тропически растения. И за първи път прочетох толкова майсторски написани натуралистични описания на секс, които не отвращават.
И тъй като знам, че оригиналът винаги е по-добър от превода, съм се въоръжила с “Interview with a vampire” и много, много желание да разбера всяка една дума. Защото в градините на Ню Орлиънс, описани от Ан Райс, всяко едно листо има форма, аромат и леко зловещо излъчване.