Skip to main content

Тръпка

2009
Това е роман от американката Маги Стийвотър, категоризиран като представител на жарна „ърбън фентъзи”. Жанра няма да го коментирам, само ще вметна, че в книгата има повече описания на гори, отколкото в последния брой на National Geographic, което ме навежда на мисълта, че по-правилното му название е „вилидж фентъзи” :)
Всеки, който ме познава, знае, че в литературен план залитнах във вамп тематиката повече, отколкото се очаква от иначе сериозен човек като мен. И тъй като вече е ясно, че малко ме е срам, съвсем безсрамно ще разкажа как около 15 минути се въртях пред щанда с политическа литература в любимата ми книжарница и после с един лъвски скок се озовах пред щанда с нова литература, взех гореспоменатата „Тръпка”, платих бързо и се скрих в мрака на нощната улица. Е, не беше тъмно, но щеше да е тематично.
Но за книгата – неочаквано калпаво четиво. Въпреки че вероятно е по-уместно да използвам епитети както „бездарно”, „несвързано” и „като цяло неуместно”, но... не съм литературен критик, така че ще си пиша профанно. Книжката се чете за няколко часа, историята е за върколаци. Характерите са абсолютно неразвити като психология, същото важи и за неадекватните им реакции. Разказът е схематичен, твърде схематичен. Звученето е като литературен вариант на глупав американски тийнейджърски хорър/трилър. Не мога да не призная, че идеята на авторката за „лечение” на върколаците с вируса са менингита е в някакъв смисъл оригинално.
През лятото ще излезе втора част. И не я очаквам с нетърпение.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…