30.8.09

Дж. К. Ролинг е гений на въображението

Хари Потър и даровете на смъртта
2007
"Това тук са смукала от хаплив бръмбазък - да премахват всичко, което би могло да отклони вниманието на мислещия. А това тук - и той посочи крилцата - е Билиуигово витло, вдъхва възвисяващо състояние на ума. И накрая - Ксенофилиус посочи оранжевата репичка - самонасочваща се слива, която засилва способностите за възприемане на свръхестествени явления."
А това е описанието на една диадема в "Хари Потър и даровете на смъртта". Това е първата книга от поредицата, която си купувам. И не съжалявам, че е последната като хронология на писане и излизане от печат. Това, че знам как завършва приказката, не ще развали удоволствието от четенето. Защото всяка страница от поредицата за Хари Потър е приятно предизвикателство пред възможностите за възприемане на лексикални експерименти, въплъщаващи тънко и галщо съзнанието чувство за хумор. Толкова герои и толкова детайли, наименувани по такива начини!
Единствената подобна книга-лабиринт на персонажи и ситуации, за която се сещам, е "Сто години самота" с нейното заплетено до обезумяване родословно дърво на рода Буендия. Е, Дж. К. Ролинг спокойно може да бъде оприличена с Маркес на приказното.

No comments: